Прегръдка

Георги Даракчиев

Аз съм колекционер. Всъщност съм ценител! Всеки предмет е зареден с енергията на жертвата, нейните страхове, надежди, любов, омраза. Не това е най-ценното, не! Най-ценното е, че носи частичка от душата. И в този смисъл може да се каже, че колекционирам души. Имам много души в мазето. Често ги посещавам и си говорим. В тази моя уникална сбирка липсваше само душата на вещица. Е, вече се сдобих и с това. Снобите от онзи лъскав квартал не случайно я гонеха. Да, имаше нещо в тази клета старица. Нещо в горящите й, подобни на въглени очи. Бяха пронизващи и сякаш обвиняваха. Не бяха типичните сънливи очи на просякиня, нямаше го в тях жалостивото примирение.

Когато приключих с нея си взех одеялото й. Хубаво, пъстро вълнено одеяло. Казват, че вълненото одеяло топли като женска прегръдка. Вярно е!

Стана ми студено, та чак зъбите ми затракаха. Гаден звук, сякаш някъде в далечината чатка картечница и коси човешки души. Не съм си пил лекарствата от месеци и сигурно заради това така ме втресе. Измъкнах одеялото на старицата и се завих до брадата. Още няколко минути треперих като листо в есенен вятър, а после в тялото ми се разля топлина. Същинска прегръдка, топлата прегръдка на любяща жена. И тогава видях блещукащите в мрака очи. Понечих да изкрещя, но одеялото ме стегна в обятията си. Стягаше като питон, а аз не можех да си поема дъх.

***

– Петров, какво имаме тук? – попита овехтял от годините и службата криминален инспектор.

– Труп на мъж, около петдесетте, увит в родопско одеяло. Започнал е да се разлага, а виж, шибаното одеяло е непокътнато. Като ново е – изсумтя съдебният лекар. – Обаче костите на човека са направо смлени.

– Мамка му…

– Мамка му ли? Я слез в мазето, три пъти повърнах в защитния си костюм.

Георги Даракчиев

Георги Даракчиев

Казвам се Георги Даракчиев и съм на 52 г.

Започнах да пиша разкази през 2013 година и така се стигна до дебютен сборник. Издаден е от "Артлайн студиос" и е озаглавен "Противоотрова". Микс е от различни жанрове; фантастика, фентъзи и хорър. Работя по роман.

Голям почитател съм на Реймънд Чандлър, Стивън Кинг и Сергей Лукяненко.

Подобни Микроистории

Вечност

Пламен М. Герзилов

Пламен М. Герзилов

03/06/2024

Георги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]

към публикацията

Изоставена

Деница Табакова-Желязкова

Деница Табакова-Желязкова

03/06/2024

Отдавна искаше да се отърве от малката. Беше показал великодушие, когато се съгласи да я вземе и да я отгледа. Вярно, беше му дъщеря, но […]

към публикацията

Гърмът

Елиса Хес

Елиса Хес

03/06/2024

Какво беше това?! Наведена над лехите с марули в градината, Ана скубеше упоритите плевели, които бяха избуяли между листните зеленчуци. Чувайки оглушителния шум, тя се […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори