Сласт

Той хвърли белия чаршаф върху тялото на момичето.

Беше жива. Но празна. Очите й бяха станали стъклени. В тях не се виждаше искрата, която душите придаваха на погледа.

Игор си закопча колана, взе сакото си в ръка и излезе от хотелската стая. Свежият въздух навън го ободри.

“Тази вечер надмина себе си”: помисли си той.

Жената, чиято душа беше откраднал, се оказа художничка. Той обичаше креативните жени. Душите им бяха пъстри, живи, млади, без значение на колко години е тялото. Те го зареждаха толкова силно, че Игор нямаше нужда от нова душа месеци напред.

Ефирен цветен парфюм го удари в носа и го изтръгна от мислите му.

Всичките сетива на Игор се изостриха, когато я видя.

“Е, може би тази вечер ще е изключение”: каза си и последва новата си жертва.

Две жени. Две души. В една вечер.

Игор не можеше да повярва на случващото се. Но тази жена… нямаше как да изпусне възможността. Имаше нещо в нея… Нещо…

Жената седна на пейка, за да оправи обувката си. Сребърните токове пасваха идеално на нежната й бяла кожа. Краката й бяха така изваяни, сякаш скулптор ги е правил.

Игор се облиза похотливо и се приближи към нея.

Тя го забеляза, но не изглеждаше да е притеснена. Той не искаше да я плаши. Уплашените души имаха горчив вкус, заради това Игор винаги омайваше жертвите си. Предразполагаше ги. Говорше им мили думи. Лъжи. Но казани по начин, по който никоя жена да не може да му устои.

Той попита дали може да седне до нея. Тя се поколеба, но се съгласи.

Игор я заговори. Жената първо се усмихваше свенливо, а след това започна постепенно да се отпуска и да се смее с глас на шегите му.

Игор предложи да отидат някъде на по-приятно място. Жената прие с радост.

Той я заведе в друг хотел. По-скъп. По-хубав. Тя остана очарована.

Игор можеше да види възбудата в очите й. Вече предвкусваше душата на тази жена. Страстна. Красива. Като никоя друга, която е срещал. Дори художничката сега бледнееше пред това, което Игор държеше в ръцете си.

Една целувка. После втора.

В края на вечерта душата й щеше да му принадлежи завинаги.

Клара хвърли чаршафа върху тялото на Игор.

“Аматьор”: прошепна тя, докато се взираше в стъклените му очи.

В край на сметка първа си беше харесала художничката. И искаше да има душата й. Без значение по какъв начин ще се сдобие с нея.