Звяр в мазето

Даниела Тенева

Жената взе брадвата, събра цялата си смелост и се доближи до вратата на мазето. Преди седмица мъжът ѝ беше прегазен от тир и единственото, което остана от него бяха ключовете. Беше дошла до порутената хижа, наследство от дядо му, за да ѝ направи снимки за продан. Преди идваше само заради детето, но откакто то изчезна безследно, вече нямаше защо да се подлага на тази мизерия. Не разбираше привързаността на съпруга си към това порутено място с външна баня и тоалетна, и най-накрая можеше да се отърве от него, ако се намереше някой достатъчно побъркан да го купи. Само че мъжът ѝ обичаше да търси в гората ранени животни и да им помага и изглежда, съдейки по звуците и драскането по вратата, сега едно такова беше останало в капан в избата, заради инцидентната смърт на съпруга. Първо трябваше да се отърве от дивото същество и тогава да се заеме със снимките.

Жената зачегърка засъхналата кръв по ключа, нямаше да го убива, помисли си и стисна силно дръжката на брадвата, след като катинара изщрака и падна на пода, просто за всеки случай. Отвори бавно вратата, криейки се зад нея, изчака няколко секунди, но нищо не изкочи отвътре. Пое въздух и пристъпи в тъмнината. Осветлението се пускаше чак долу в основата на стълбите, но дневната светлина и позволяваше да вижда донякъде и смело прекрачи първото стъпало. Не се чуваше нищо. Вече стъпила на пода в мазето, прокара длан по стената за ключа на лампата, но преди да го намери нещо се нахвърли отгоре ѝ със зъби и нокти. Смрад нахлу в носа ѝ. Успя да отблъсне съществото, да замахне с брадвата по него и да го повали с един удар. Трескаво заопипва стената, докато нацели откъде се пуска осветлението. В краката ѝ лежеше каша от сплъстена дълга коса, мръсотия и кръв. Крехкото голо тяло бе осеяно с рани и синини, а от главата му стърчеше брадвата и вадички кръв оцветяваха острието. Жената с трепереща ръка се наведе да отметне косата, закриваща лицето, за да потвърди това, което вече сърцето ѝ беше разбрало. Писък разтърси околията, виждайки безжизнените очи на изчезналата им преди 7 години дъщеря.

Даниела Тенева

Даниела Тенева

Родена съм в Бургас, но любовта ме отвя в Чехия. Вече освен за детето на свекървата, се грижа и за моето - Даромира.

Имам един издаден разказ в сборник, след участие в конкурс. Обикновено пиша романтични истории (които първо съм сънувала :D) и простотии, които може да намерите в уатпад.

Четенето и писането са моят начин да се справя със света.

Намери ме в http://wattpad.com/danielateneva

Подобни Микроистории

Вечност

Пламен М. Герзилов

Пламен М. Герзилов

03/06/2024

Георги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]

към публикацията

Изоставена

Деница Табакова-Желязкова

Деница Табакова-Желязкова

03/06/2024

Отдавна искаше да се отърве от малката. Беше показал великодушие, когато се съгласи да я вземе и да я отгледа. Вярно, беше му дъщеря, но […]

към публикацията

Гърмът

Елиса Хес

Елиса Хес

03/06/2024

Какво беше това?! Наведена над лехите с марули в градината, Ана скубеше упоритите плевели, които бяха избуяли между листните зеленчуци. Чувайки оглушителния шум, тя се […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори