Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.

Звяр в мазето

Даниела Тенева

Жената взе брадвата, събра цялата си смелост и се доближи до вратата на мазето. Преди седмица мъжът ѝ беше прегазен от тир и единственото, което остана от него бяха ключовете. Беше дошла до порутената хижа, наследство от дядо му, за да ѝ направи снимки за продан. Преди идваше само заради детето, но откакто то изчезна безследно, вече нямаше защо да се подлага на тази мизерия. Не разбираше привързаността на съпруга си към това порутено място с външна баня и тоалетна, и най-накрая можеше да се отърве от него, ако се намереше някой достатъчно побъркан да го купи. Само че мъжът ѝ обичаше да търси в гората ранени животни и да им помага и изглежда, съдейки по звуците и драскането по вратата, сега едно такова беше останало в капан в избата, заради инцидентната смърт на съпруга. Първо трябваше да се отърве от дивото същество и тогава да се заеме със снимките.

Жената зачегърка засъхналата кръв по ключа, нямаше да го убива, помисли си и стисна силно дръжката на брадвата, след като катинара изщрака и падна на пода, просто за всеки случай. Отвори бавно вратата, криейки се зад нея, изчака няколко секунди, но нищо не изкочи отвътре. Пое въздух и пристъпи в тъмнината. Осветлението се пускаше чак долу в основата на стълбите, но дневната светлина и позволяваше да вижда донякъде и смело прекрачи първото стъпало. Не се чуваше нищо. Вече стъпила на пода в мазето, прокара длан по стената за ключа на лампата, но преди да го намери нещо се нахвърли отгоре ѝ със зъби и нокти. Смрад нахлу в носа ѝ. Успя да отблъсне съществото, да замахне с брадвата по него и да го повали с един удар. Трескаво заопипва стената, докато нацели откъде се пуска осветлението. В краката ѝ лежеше каша от сплъстена дълга коса, мръсотия и кръв. Крехкото голо тяло бе осеяно с рани и синини, а от главата му стърчеше брадвата и вадички кръв оцветяваха острието. Жената с трепереща ръка се наведе да отметне косата, закриваща лицето, за да потвърди това, което вече сърцето ѝ беше разбрало. Писък разтърси околията, виждайки безжизнените очи на изчезналата им преди 7 години дъщеря.

Даниела Тенева

Даниела Тенева

Родена съм в Бургас, но любовта ме отвя в Чехия. Вече освен за детето на свекървата, се грижа и за моето - Даромира.

Имам един издаден разказ в сборник, след участие в конкурс. Обикновено пиша романтични истории (които първо съм сънувала :D) и простотии, които може да намерите в уатпад.

Четенето и писането са моят начин да се справя със света.

Намери ме в http://wattpad.com/danielateneva

Подобни Микроистории

Неозаглавено

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

21/08/2024

“ОТЧЕ НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА…” Литургията щеше да започне в 19:00. Значи трябва да е в църквата поне половин час по-рано. Погледна часовника […]

към публикацията

Неозаглавено

Яна Хараланова

Яна Хараланова

16/08/2024

Ден втори. Героят ми го е страх да се съблече. Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва […]

към публикацията

Ashes to ashes, dust to dust, flesh to rust

Мариела Нанкова

Мариела Нанкова

16/08/2024

Мъглата не се вдигаше вече пети месец. Всички бяха изнервени и не знаеха какво да правят в подтискащите си домове. Всяка къща става такава, когато […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори