Утро

Дрънннн, дрънннн, дръннн…

Протягам ръка и бутам телефона. Трясък на счупено. Отварям едното око и поглеждам някъде си. На ръба на леглото ми е седнал той – мъжът от сънищата ми – май още не съм се събудила. Той е чудовище – голямо, красиво с широка усмивка и зъби покрити с кръв. По кожата ми пълзи лигаво усещане. Рязко ставам, по-точно опитвам се – нещо ме задържа прикрепена към леглото. Отварям рязко и двете си очи – два огромни голи охлюва пълзят по бедрата ми, а през гръдния ми кош са се увили три змии. Очите им, които ме наблюдават са ми странно познати. И тогава ми проблясва – същите жълтеникави, изпъстрени със зелени точки очи, нарисувах вчера върху портрета на тризнаците от съседната къща. Чудовището докосва страната ми и чувам гласа му в главата си: Ще ни бъде приказно… Разтръсквам глава в опит да се събудя и тогава реалността ме смазва: будна съм! Часовникът на стената отброява секундите: тик-так, тик-так…, а в съзнанието ми се сменят картини на близкото ми бъдеще: лежа гола, окървавена, малки пиявици забиват острите си зъбки в плътта ми, два големи охлюва танцуват, изобразявайки причудливи фигури върху наранената ми кожа, откъдето минат – оставят зачервена, сърбяща, пръскаща подутина, в която други малки животинки с писъци драскат с малките си крако-ноктенца. Той отваря устата ми и изплюва в нея съдържанието на своята. Горчилка, червеи и мирис на жабуняк я изпълват. А е още само 7:15… сутринта.