Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Аз не съм луд, творец съм. Докторът, разбира се не вярва, но това си е негов проблем. Сега смятам да направя най-страховитата тиква за Хелоуин в историята на болницата. Да, амбициозен съм. Толкова съм амбициозен, че успях да изрежа очите на доктора без да ги повредя. Хубави сини очи. Мозъкът е друга бира. Малко го деформирах, но с ножовка, толкоз. Ще забуча свещ между двете полукълба и ще изрежа прозорчета, за да се вижда. Яко. Облизах си пръстите. Не е вкусно, Лектър какво му харесва? Сноб! Бързам, утре е Хелоуин. Започнах да забивам зъбите. Един, втори, трети… Красиво е. Голямо, ухилено устище с истински, добре поддържани зъби. Докторът има хубава колекция вина и си откраднах едно мерло. Налях си. Пил съм и още топла кръв, но е отвратителна. Това вампирите са големи позьори, от мен да го знаете. Включих лаптопа и си избрах от you tube онова знаменито парче I want out на Helloween. Погледнах решетките на кабинета и се изхилих. Запях си песента, а аз пея доста прилично. Мама така казва!
Наместих се удобно зад бюрото и изрязах в тиквата отворите за очите, леко удължени, за да се вижда светлината от свещта. После много внимателно наместих очите на доктора в дупките. Красиво, много красиво. Съзерцавам тиквата и пия вино. Усмихнах се. След втората чаша забелязах, че един от кучешките зъби е изпаднал. По дяволите. Бръкнах в импровизираната паст, за да го наместя, и тогава очните ябълки внезапно се извъртяха към мен. От икрящите сини очи струеше омраза. Зъбите на тиквената уста се впиха рязко в ръката ми, а аз започнах да пищя и през крачола на пижамата ми шурна урина…