Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.

Дванайсетте удара на Самхаин

Verity Own

Ееее, айде малко по-бързо – изкрещя дамата, която ме беше пуснала секунда по-рано да мина пред нея на опашката, спомняйки си, че бях там преди нея.

Не бях сигурна към кого се обръща и усмихнато се обърнах към нея.

– Какво се хилиш? Айде, виж опашката! – очите й се опулиха и припряно засочи към плота пред магазинерката, която тъкмо слагаше поръчката ми на него.

Усмивката ми стана още по-широка. Погледнах петимата човека зад истеричката, забавих още няколко секунди и много бавно и отчетливо отговорих:

– Не усещаш ли, че си малко груба? Ако другите зад теб ги нямаше щеше да чакаш още час, защото тонът ти не ме кара по никакъв начин да пъбързам!

Часовникът удари един. Аз бавно се извъртях. Лежерно заприбирах покупките в чантата. Мързеливо приплъзнах рестото в портмонето ми и още по мудно се преместих от пред гишето.

***

– Що си паркирала така, ма? Не мога да си вляза в колата! – озвери ми се десет кубиковата лелка, която беше паркирала огромния си джип почти върху бялата линия разделяща парко местата.

Отново се усмихнах. Влязох в моята и заопъвах колана през тялото ми, все още взирайки се в огромното пенещо се туловище. Завъртях ключа и потеглих с първа охлювена, оставяйки я да пръска слюнка след мен.

Удари два.

***

Три.

– Тук не се пуши! Никой не е длъжен да Ви диша отровите! – младият спортист в прекрасния парк явно имаше повечко енергия.

Още по голяма усмивка и беззвучно “О” се изписа от дима на цигарата ми и се отправи към лицето му.

***

Четири.

– Махни я тая чанта да седна! К’во си се разположила? – забързаният господин в автобуса явно много държеше да седне до мен в полупразния автобус.

Усмивката ми се разтегна още повече и му посочих седалката от другата страна на пътеката, но не помръднах, което ми донесе и споменаване на женския ми родител.

***

Пет.

Шест.

Седем.

Осем.

Девет.

Десет.

Единадесет.

В дванадесет усмивката ми беше толкова широка, че лицето ми се разцепи на две. Покафенялите ми от цигарите зъби се показаха на света. Яхнах метлата и отидох да си отхапя от непослушните, непораснали деца, които срещнах през деня преди Самхаин. Естествено първо ще ги превърна в шоколад, не съм човекоядец все пак!

Verity Own

Verity Own

Родена в Северо-Западна България. Завършила училище и изживяла младостта си в Южна. По настоящем в Англия, пълноценно заета в развитието на собствен бизнес, отглеждане на спортист и с перманентна глава в облаците на писателския, би-полярен махмурлук. 🤣🤣🤣

Намери ме във фейсбук

Подобни Микроистории

Неозаглавено

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

21/08/2024

“ОТЧЕ НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА…” Литургията щеше да започне в 19:00. Значи трябва да е в църквата поне половин час по-рано. Погледна часовника […]

към публикацията

Неозаглавено

Яна Хараланова

Яна Хараланова

16/08/2024

Ден втори. Героят ми го е страх да се съблече. Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва […]

към публикацията

Ashes to ashes, dust to dust, flesh to rust

Мариела Нанкова

Мариела Нанкова

16/08/2024

Мъглата не се вдигаше вече пети месец. Всички бяха изнервени и не знаеха какво да правят в подтискащите си домове. Всяка къща става такава, когато […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори