Дванайсетте удара на Самхаин

– Ееее, айде малко по-бързо – изкрещя дамата, която ме беше пуснала секунда по-рано да мина пред нея на опашката, спомняйки си, че бях там преди нея.

Не бях сигурна към кого се обръща и усмихнато се обърнах към нея.

– Какво се хилиш? Айде, виж опашката! – очите й се опулиха и припряно засочи към плота пред магазинерката, която тъкмо слагаше поръчката ми на него.

Усмивката ми стана още по-широка. Погледнах петимата човека зад истеричката, забавих още няколко секунди и много бавно и отчетливо отговорих:

– Не усещаш ли, че си малко груба? Ако другите зад теб ги нямаше щеше да чакаш още час, защото тонът ти не ме кара по никакъв начин да пъбързам!

Часовникът удари един. Аз бавно се извъртях. Лежерно заприбирах покупките в чантата. Мързеливо приплъзнах рестото в портмонето ми и още по мудно се преместих от пред гишето.

– Що си паркирала така, ма? Не мога да си вляза в колата! – озвери ми се десет кубиковата лелка, която беше паркирала огромния си джип почти върху бялата линия разделяща парко местата.

Отново се усмихнах. Влязох в моята и заопъвах колана през тялото ми, все още взирайки се в огромното пенещо се туловище. Завъртях ключа и потеглих с първа охлювена, оставяйки я да пръска слюнка след мен.

Удари два.

Три.

– Тук не се пуши! Никой не е длъжен да Ви диша отровите! – младият спортист в прекрасния парк явно имаше повечко енергия.

Още по голяма усмивка и беззвучно “О” се изписа от дима на цигарата ми и се отправи към лицето му.

Четири.

– Махни я тая чанта да седна! К’во си се разположила? – забързаният господин в автобуса явно много държеше да седне до мен в полупразния автобус.

Усмивката ми се разтегна още повече и му посочих седалката от другата страна на пътеката, но не помръднах, което ми донесе и споменаване на женския ми родител.

Пет.

Шест.

Седем.

Осем.

Девет.

Десет.

Единадесет.

В дванадесет усмивката ми беше толкова широка, че лицето ми се разцепи на две. Покафенялите ми от цигарите зъби се показаха на света. Яхнах метлата и отидох да си отхапя от непослушните, непораснали деца, които срещнах през деня преди Самхаин. Естествено първо ще ги превърна в шоколад, не съм човекоядец все пак!