Проходът

O B S C U R I A

Топлината на огъня в средата на огромната зала, изсечена в скалите, не достигаше до каменната маса на входа ѝ. Вечерният вятър откъм пустинята завихри рояк искрящи цветни песъчинки в наситения с аромата на зимни цветя въздух. Ромили фон Хира се загърна в наметалото си и разстла тесте карти пред познатите фигури срещу нея – стражи от различни места и времена, някои в позлатени плетени ризници, други в семпли черни униформи, а един в скафандър с логото на NASA Planetary Guards и под него слоганът ‘Победа завинаги (3245 – 3267)’.

Този в скафандъра идваше за пръв път. Другите се появяваха винаги щом си сътвореше компания, но неговото присъствие в Прохода беше новост. Интересна находка – явно светът, наречен Кайн или Земя според обитателите му, продължаваше напред, въпреки постоянните вътрешни и външни войни, и надвисналия от векове ядрен апокалипсис.

Фон Хира избра карта и я обърна с лицето нагоре. ‘Празнувай’ – казваше картата. – ‘Забрави всички тревоги.’

Стражите надигнаха халбите си с радостни възгласи.

– Не е толкова лесно по време на работа – намръщи се фон Хира. Освен това, в самотата на Прохода нямаше много поводи за веселба, ако не се брояха трите хилядолетия крехък мир между измеренията.

Изтегли нова карта.

– Покажи ми наближаващите празници на… – погледът ѝ премина по стражите и спря върху мъжа в скафандъра –… Кайн.

Изображението върху картата се разми и се фокусира отново в изглед към многомилионен град, над който се носеха розови и червени сърца, придружени от романтична музика.

– Свети Валентин. – Фон Хира наклони глава.

‘Древен празник на влюбените’ – добави картата, – ‘незабравен, неподвластен на времето, но прекалено комерсиализиран.’

Последното не вълнуваше фон Хира. Вътрешните проблеми на малките светове не я засягаха, но идеята за ден на любовта ѝ харесваше.

Махна с ръка към стражите, които изкривиха лица в недоволни гримаси преди да изчезнат във вихър черен дим, оставяйки само мъжа в скафандъра. Направи му знак да я последва навътре в пещерата.

До края на смяната ѝ оставаха повече от осемстотин години. Можеше да си позволи една вечер за себе си.

O B S C U R I A

O B S C U R I A

Фентъзи, хорър, бизаро, тъмна еротика. 10% сюжет, 90% мръсотия.

Намери ме във фейсбук или в сайта ми, където публикувам кратки разкази и работа в прогрес.

Подобни Микроистории

Спасително нашествие

Кристина Мешулам

Кристина Мешулам

03/06/2024

– Докладвай, Мартин! – Шейсет и четири. Вероятно още няколко са се приземили в мъртви точки. – Каква е вероятността да разхерметизира някой от входовете? […]

към публикацията

Серафим

Verity Own

Verity Own

03/06/2024

Планетата, разположена в зоната Голдилок, около Делта Канис, беше идеалният обект за тераформиране, поне до приземяването на първата сонда. Еден притежаваше собствен живот. Аллида помаха […]

към публикацията

Сезонът на Оплаквачките

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Изсъхналите пипала на дърветата се веят в пясъчната буря. Тихият им писък изтича през восъчните капаци на бункера и се плъзга из тунелите с ритмична […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори