Робот в парка

Оранжево-кафявите листа бяха покрили алеите в парка, образувайки красив есенен килим. Роботът седеше на една пейка, кръстосал крака и разлистил книга. Да истинска книга от хартия с мастило, букви, думи, изречения и всичко останало. Мислех си, колко невероятна и нереална гледка е това.

Веднага извадих телефона си, за да го снимам. Направих няколко снимки на бързо. Супер, брутални са! Роботът помръдна, стреснах се, помислих, че ме е усетил, но той просто прелисти страницата и продължи с четенето.

Покрай него минаваха и други хора, не бях само аз, но на тях въобще не им правеше впечатление. „Та това е робот, който чете книга, някой виждал ли е по-абсурдно нещо от това“, мислех си аз. След което се загледах в хората. Постепенно разбрах, защо не обръщат внимание на странната за мен ситуация. Всички бяха забили глави в телефоните си, дори не вдигаха поглед, за да видят къде стъпват, камо ли да забележат нещо, което е извън периферното им зрение.

И внезапно, страховита мисъл ме порази: „Превръщаме ли се ние малко по-малко в роботи, а роботите в хора“?