“Свободата Санчо, е… относително понятие”

Йезикиел седеше присвит в тапицираната си килия и нервно гризеше нокти. Наистина ли полудяваше? Гласовете в главата му нашепваха настойчиво. Тялото му потрепна и той ритмично заблъска глава в стената. Нямаше ефект. Женски кикот, баритона на възрастен мъж, истеричен писък на дете, държащо в ръце каша от плът и кости. Картините прескачаха неубуздано в съзнанието му. Гласовете напираха да взривят останалата частица сенилност. Отрови, закрити лица, вопли.

Вратата се отвори и мъжът с бяла престилка пристъпи към него с нова доза спокойствие. Главата на Йезикиел заклюма и той се отпусна в прегръдките на илюзията за безопасност.

Чарли прекрачи прага на новия си апартамент на 57ма улица. Сградата миришеше на дезинфектант още от входа. Стовари тежката си дамска чанта на пода и тръгна към банята, като в движение, по навик, включи радиото. Бързаше да отмие възможните контаминанти от тялото си. Болниците и метрото не бяха от най-безопасните места в наши дни. Радиото боботеше между струите стичащи се по умореното й лице. Война в Уганда. Цунами в Бенин. Гладуващи в Хондурас. Неспирен бараж.

Маги вдигна порцелановата чаша, придържайки малкото си пръстче вертикално на останалите. Нищо не можеше да развали перфектния й следобед, в перфектната й градина с перфектната чаша чай, дори това че Робърт не се прибра до три сутринта от “служебната среща”. В крайна сметка собственото й спокойствие беше по-важно. Точно поради тази причина беше отстранила всякакви електронни медии от дома си. Единение с природата, хубава книга и ментов чай. Далеч от хорската тълпа и суета.

Тик почеса сплъстената си коса. Стомаха му стържеше като нокти по черна дъска. Запали цигара за да притъпи болката в празните му черва. Намести скупчените вестници под главата си и очите му попаднаха на заглавие – “Нова вълна от бежанци…”. Гадни чужденци, заради тях не можеше да задържи работа. Вдигна бутилката и отпи голяма глътка от снощната бира, за да отмие вкуса на повръщано.

Метеоритът се носеше с плавна скорост към малкото синьо петно. Нямаше за цел да унищожи половин континент, нито беше пратеник на висш разум. Проста физика и привличане. Микроскопичните млекопитаещи на хиляди мили под него все още таяха заблуда за свобода на избора. Единственият избор, който някога бяха имали е как да реагират на действителността.