“Свободата Санчо, е… относително понятие”

Verity Own

Йезикиел седеше присвит в тапицираната си килия и нервно гризеше нокти. Наистина ли полудяваше? Гласовете в главата му нашепваха настойчиво. Тялото му потрепна и той ритмично заблъска глава в стената. Нямаше ефект. Женски кикот, баритона на възрастен мъж, истеричен писък на дете, държащо в ръце каша от плът и кости. Картините прескачаха неубуздано в съзнанието му. Гласовете напираха да взривят останалата частица сенилност. Отрови, закрити лица, вопли.

Вратата се отвори и мъжът с бяла престилка пристъпи към него с нова доза спокойствие. Главата на Йезикиел заклюма и той се отпусна в прегръдките на илюзията за безопасност.

*****

Чарли прекрачи прага на новия си апартамент на 57ма улица. Сградата миришеше на дезинфектант още от входа. Стовари тежката си дамска чанта на пода и тръгна към банята, като в движение, по навик, включи радиото. Бързаше да отмие възможните контаминанти от тялото си. Болниците и метрото не бяха от най-безопасните места в наши дни. Радиото боботеше между струите стичащи се по умореното й лице. Война в Уганда. Цунами в Бенин. Гладуващи в Хондурас. Неспирен бараж.

*****

Маги вдигна порцелановата чаша, придържайки малкото си пръстче вертикално на останалите. Нищо не можеше да развали перфектния й следобед, в перфектната й градина с перфектната чаша чай, дори това че Робърт не се прибра до три сутринта от “служебната среща”. В крайна сметка собственото й спокойствие беше по-важно. Точно поради тази причина беше отстранила всякакви електронни медии от дома си. Единение с природата, хубава книга и ментов чай. Далеч от хорската тълпа и суета.

*****

Тик почеса сплъстената си коса. Стомаха му стържеше като нокти по черна дъска. Запали цигара за да притъпи болката в празните му черва. Намести скупчените вестници под главата си и очите му попаднаха на заглавие – “Нова вълна от бежанци…”. Гадни чужденци, заради тях не можеше да задържи работа. Вдигна бутилката и отпи голяма глътка от снощната бира, за да отмие вкуса на повръщано.

*****

Метеоритът се носеше с плавна скорост към малкото синьо петно. Нямаше за цел да унищожи половин континент, нито беше пратеник на висш разум. Проста физика и привличане. Микроскопичните млекопитаещи на хиляди мили под него все още таяха заблуда за свобода на избора. Единственият избор, който някога бяха имали е как да реагират на действителността.

Verity Own

Verity Own

Родена в Северо-Западна България. Завършила училище и изживяла младостта си в Южна. По настоящем в Англия, пълноценно заета в развитието на собствен бизнес, отглеждане на спортист и с перманентна глава в облаците на писателския, би-полярен махмурлук. 🤣🤣🤣

Намери ме във фейсбук

Подобни Микроистории

Спасително нашествие

Кристина Мешулам

Кристина Мешулам

03/06/2024

– Докладвай, Мартин! – Шейсет и четири. Вероятно още няколко са се приземили в мъртви точки. – Каква е вероятността да разхерметизира някой от входовете? […]

към публикацията

Серафим

Verity Own

Verity Own

03/06/2024

Планетата, разположена в зоната Голдилок, около Делта Канис, беше идеалният обект за тераформиране, поне до приземяването на първата сонда. Еден притежаваше собствен живот. Аллида помаха […]

към публикацията

Сезонът на Оплаквачките

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Изсъхналите пипала на дърветата се веят в пясъчната буря. Тихият им писък изтича през восъчните капаци на бункера и се плъзга из тунелите с ритмична […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори