Слънцето не може да ти донесе щастие

–Слънцето не може да ти даде щастие. – обичаше да казва прадядо ми.

А преди векове нечии други дядовци са изпели, че с пари не могат да си купят любов*.

Винаги съм бил идеалист и бунтар. Да, знам че няма да ми донесе щастие и любов, но винаги съм харесвал светлината. Естествено, не прекалявам с нея! Всички сме чели, че прекомерното излагане на светлина за повече от час на месец, може да доведе до увреждания. Освен това не е модерно. Много отдавна хората са ползвали слънчевата, както и други изкуствени източници на светлина, в неограничени количества. Това отдавна е отречено и доказано старомоден навик. Ненужно и ни най-малко природосъобразно.

Извадих си документа за самоличност и го заредих в терминала. След проверка за наличност на средства и липса на злоупотреба със светлина получих потвърждение за услуга. Бариерата пред очите ми се вдигна. Това бяха микроскопични филтри, които се намираха в зрителното поле, блокиращи автоматично достъпа на всякакви източници на светлина. Всеки човек над 3 годишна възраст беше снабден с такава бариера и единствено бебетата и малките деца имаха по-широк достъп. Те се нуждаеха от нея за растежа си, но зрелите индивиди нямаха никаква нужда от естествено или изкуствено осветление.

Засрамих се от факта, че се почувствах щастлив и изпитах прилив на любов. Хората, които ме познаваха, знаеха много добре че съм интелигентен и образован човек. И все пак…За пореден път изхарчих огромна сума, повече отколкото можех да си позволя, за слънчева светлина. Отново щях да гладувам дълго време.

Май това беше нещото, което не се променяше от стотици, хиляди години. Винаги сме плащали и ще плащаме за нещата, които ни носят удоволствие. Каквото и да се възпявали някога хората.

*Can’t buy me love, The Beatles