Асансьорът

– Ега ти и асансьора. – простена Исус, когато за пореден път кабинката се раздруса от турболенцията.

Според лъснатата месингова табелка поддръжката се извършваше от фирмата за връзки с всевишния – “Ваши до гроб”, колаборация на православни, протестанти и католици. В единия ъгъл на поочуканото возило към небесата се мъдреше мокро петно, което подозрително миришеше на урина. ‘Сигурно някой протестиращ атеист е изразил недоволството си.’, помисли божието чедо, почти избягвайки лекето при следващото подрусване, като изключим малкия пръст на дясната му ръка, с която предотврати стоварването си челно в стената. ‘Ще подам оплакване веднага след като пристигна’. Взора му се спря на самоделните “графити” на ползвателите на возилото. “А+Н=Лъв”. “Тук бях и тука срах”. “КУР”. “За евтини свирки обадете се на…”.

Що за безобразие? Нима това подобава на возило към рая? Кому по ангелите позволяваха да ползва асансьора?

Кабинката се разтресе и се закова на място. ‘Прекрасно! Само това оставаше, светът е замръзнал в очакване на второто пришествие, на спасението на безгрешните, а аз не мога дори да стигна до татко! Ще потърся “Ваши до гроб” още сега’.

– Вашето обаждане е важно за нас, моля изчакайте! – прозвъня ангелски глас от другата страна на телефонната линия.

– Алоо, Исус е…

– За съжаление нашите служители не работят по празниците, но може да ни потърсите между 08:30 и 16:30 във всеки ден, в който няма християнски празник…

2024 още чакаме второто пришествие, а ТОЙ все още е заседнал в асансьора.

Ех ако във “Ваши до гроб” имаше и атеисти, всички вече биха били опростени…