Неизвестна Локация 06

Ерен гледаше внимателно навигацията, която потвърждаваше местоположението на древната крипта. Погледът му попадна на особен обект в космическата празнота – огромен, изящен и сякаш изработен от камък. Забулен в мъгла и електромагнитно поле, той излъчваше зловеща аура.

Щитовете на кораба издържаха на електромагнитните смущения и мъглата, макар и пречка, се оказа безвредна. Корабът кацна близо до предполагаемия вход. Сензорите показваха неестествено студено излъчване, придружено от слабо сияние. Обличайки набързо екзокостюма, Ерен взе ножа и пистолета си – предпазна мярка срещу неизвестното.

Натрапчиви следи от древен живот бяха белязали входа, външните камъни бяха ерозирали. Сиянието се излъчваше от гъбите, растящи навътре, къпещи коридора в зловеща зелена светлина. Екзокостюмът показваше понижаващи се температури по-дълбоко във вътрешността на криптата. Сред гъбите Ерен забеляза останките на същество, обезобразено, обрасло и излъчващо обезпокоителен студ. Започваше да осъзнава опасността, която представляват тези странни гъби.

Коридорът се разклоняваше в завои, украсени със сложни символи и пиктограми. Ерен се замисли за тяхното значение, мистерия за него. Независимо от всичко любопитството му надделя.

Светилището лежеше в сърцето на криптата и излъчваше ярко зелено сияние. Когато Ерен влезе вътре, покварата на гъбите стана очевидна. Технология, преплетена с органичен растеж – ужас, нашепван в космическите приказки. Или беше нещо повече от предания?

Внезапно светилището блесна още по-ярко, придружено от оглушителен, висок звук, които заедно атакуваха сетивата му. Гъбите го възприемаха като заплаха, принуждавайки го да се оттегли. Решителен, той предположи, че източникът на енергията им трябва да е ключът-реликва от неизброими хилядолетия. Но намирането му представляваше предизвикателство.

Мислейки бързо, той извади Мей от джоба на екзокостюма си – кристален робот, приличащ на пеперуда. „Намери откъде черпят енергията си!” – каза Ерен сред дезориентиращите светлини и металния резонанс.

Следвайки Мей по коридора, Ерен се натъкна на нещо, което изглеждаше като портал-батерия, наподобяваща стъклен цилиндър, съдържащ цяла светеща вселена, затрупана от гъби във всякакви размери и форми.

Привлечен към енигматичния предмет, той се озова пред портала, различен от всичко, което бе виждал. Прозрачният цилиндър помещаваше минивселена, изпълнена с лъчисти гъби. Органичният блясък предполагаше ужасяващо сливане на технология и живот.

Когато се приближи, дезориентиращата светлина се засили. Коварното влияние на гъбите проникна в съзнанието на Ерен. Мислите му се замъглиха и го завладя чувство на безсилие. Меката привлекателност на гъбите го изкушаваше да се предаде, а отчаяните опити на Мей да го отдръпне ставаха все по-слаби.

В миг на яснота Ерен успя да устой на хипнотичното привличане. Стисна ножа си и го заби в покритото с гъбки стъкло. Зловещата светлина проблесна, разкривайки лека повреда на машинния корпус. В прилив на решителност Ерен грабна източника на енергия – ядрото, пулсиращо с древна енергия.

Борейки се с мощния ефекти на гъбите, Ерен се мъчеше да извади батерията. Всяко движение се усещаше като в лепкава кал, атмосферата беше гъста от покваряващото сияние. Мей, вече слаба и едва забележима, се рееше наблизо, призовавайки без глас Ерен да побърза.

С последно, отчаяно усилие той изтръгна ядрото. Светилището потъмня, влиянието на гъбите внезапно намаля. Минивселената в стъкления цилиндър замръкна, превръщайки се в спяща реликва.
Когато Ерен залитна назад, стискайки освободеното енергийно ядро, хипнотичната хватка на гъбите отслабна. Главата му започна да се прояснява. Той погледна към Мей, която, макар и изтощена, блещукаше с мека светлина. Ерен внимателно я сложи в джоба си, предпазвайки робота от остатъчния ефект на гъбите.

Със захранващото ядро в ръце, Ерен излезе от светилището, ориентирайки се в тихите коридори. Сиянието на гъбите избледняваше.

Когато се върна в мразовитата шир пред кораба си, той почувства надежда. Освободеното енергийно ядро, сгушено в ръцете му, беше портал към извънземна вселена, която сега спеше.