Неизвестна Локация 06

Димитър Георгиев

Ерен гледаше внимателно навигацията, която потвърждаваше местоположението на древната крипта. Погледът му попадна на особен обект в космическата празнота – огромен, изящен и сякаш изработен от камък. Забулен в мъгла и електромагнитно поле, той излъчваше зловеща аура.

Щитовете на кораба издържаха на електромагнитните смущения и мъглата, макар и пречка, се оказа безвредна. Корабът кацна близо до предполагаемия вход. Сензорите показваха неестествено студено излъчване, придружено от слабо сияние. Обличайки набързо екзокостюма, Ерен взе ножа и пистолета си – предпазна мярка срещу неизвестното.

Натрапчиви следи от древен живот бяха белязали входа, външните камъни бяха ерозирали. Сиянието се излъчваше от гъбите, растящи навътре, къпещи коридора в зловеща зелена светлина. Екзокостюмът показваше понижаващи се температури по-дълбоко във вътрешността на криптата. Сред гъбите Ерен забеляза останките на същество, обезобразено, обрасло и излъчващо обезпокоителен студ. Започваше да осъзнава опасността, която представляват тези странни гъби.

Коридорът се разклоняваше в завои, украсени със сложни символи и пиктограми. Ерен се замисли за тяхното значение, мистерия за него. Независимо от всичко любопитството му надделя.

Светилището лежеше в сърцето на криптата и излъчваше ярко зелено сияние. Когато Ерен влезе вътре, покварата на гъбите стана очевидна. Технология, преплетена с органичен растеж – ужас, нашепван в космическите приказки. Или беше нещо повече от предания?

Внезапно светилището блесна още по-ярко, придружено от оглушителен, висок звук, които заедно атакуваха сетивата му. Гъбите го възприемаха като заплаха, принуждавайки го да се оттегли. Решителен, той предположи, че източникът на енергията им трябва да е ключът-реликва от неизброими хилядолетия. Но намирането му представляваше предизвикателство.

Мислейки бързо, той извади Мей от джоба на екзокостюма си – кристален робот, приличащ на пеперуда. „Намери откъде черпят енергията си!” – каза Ерен сред дезориентиращите светлини и металния резонанс.

Следвайки Мей по коридора, Ерен се натъкна на нещо, което изглеждаше като портал-батерия, наподобяваща стъклен цилиндър, съдържащ цяла светеща вселена, затрупана от гъби във всякакви размери и форми.

Привлечен към енигматичния предмет, той се озова пред портала, различен от всичко, което бе виждал. Прозрачният цилиндър помещаваше минивселена, изпълнена с лъчисти гъби. Органичният блясък предполагаше ужасяващо сливане на технология и живот.

Когато се приближи, дезориентиращата светлина се засили. Коварното влияние на гъбите проникна в съзнанието на Ерен. Мислите му се замъглиха и го завладя чувство на безсилие. Меката привлекателност на гъбите го изкушаваше да се предаде, а отчаяните опити на Мей да го отдръпне ставаха все по-слаби.

В миг на яснота Ерен успя да устой на хипнотичното привличане. Стисна ножа си и го заби в покритото с гъбки стъкло. Зловещата светлина проблесна, разкривайки лека повреда на машинния корпус. В прилив на решителност Ерен грабна източника на енергия – ядрото, пулсиращо с древна енергия.

Борейки се с мощния ефекти на гъбите, Ерен се мъчеше да извади батерията. Всяко движение се усещаше като в лепкава кал, атмосферата беше гъста от покваряващото сияние. Мей, вече слаба и едва забележима, се рееше наблизо, призовавайки без глас Ерен да побърза.

С последно, отчаяно усилие той изтръгна ядрото. Светилището потъмня, влиянието на гъбите внезапно намаля. Минивселената в стъкления цилиндър замръкна, превръщайки се в спяща реликва.
Когато Ерен залитна назад, стискайки освободеното енергийно ядро, хипнотичната хватка на гъбите отслабна. Главата му започна да се прояснява. Той погледна към Мей, която, макар и изтощена, блещукаше с мека светлина. Ерен внимателно я сложи в джоба си, предпазвайки робота от остатъчния ефект на гъбите.

Със захранващото ядро в ръце, Ерен излезе от светилището, ориентирайки се в тихите коридори. Сиянието на гъбите избледняваше.

Когато се върна в мразовитата шир пред кораба си, той почувства надежда. Освободеното енергийно ядро, сгушено в ръцете му, беше портал към извънземна вселена, която сега спеше.

Подобни Микроистории

Спасително нашествие

Кристина Мешулам

Кристина Мешулам

03/06/2024

– Докладвай, Мартин! – Шейсет и четири. Вероятно още няколко са се приземили в мъртви точки. – Каква е вероятността да разхерметизира някой от входовете? […]

към публикацията

Серафим

Verity Own

Verity Own

03/06/2024

Планетата, разположена в зоната Голдилок, около Делта Канис, беше идеалният обект за тераформиране, поне до приземяването на първата сонда. Еден притежаваше собствен живот. Аллида помаха […]

към публикацията

Сезонът на Оплаквачките

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Изсъхналите пипала на дърветата се веят в пясъчната буря. Тихият им писък изтича през восъчните капаци на бункера и се плъзга из тунелите с ритмична […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори