Първият човек

Когато първият човек отвори очи, той изкрещя ‘Аз съм българин’.

После се поогледа, но понеже ни жена видя, ни гявол, удари една бърза ракия.

‘Отде съм се пръкнал’, зачуди се той, ‘и защо ракията е ланска? Ако аз съм първият, тогава кой я е сторил?’

‘Който и да си ти, благодаря ти, баце’, заключи той, с вдигнат към небето поглед. Все пак не една или две велики идеи са видели бял свят след употреба на троянска сливова, и с това му заключение, първият човек създаде Бог.

И докато течаха тия знаменити събития, слънцето взе да преваля и червата на първия почнаха да възнегодуват. Надигна се той от топлата постеля и право към потока. Надвеси се да накваси уста над бистрата планинска вода и ахна. Видя се чисто гол. Даже и едно смокиново листо нямаше да му скрие срамотиите. Поогледа се, да не би случайно комшиите да надничат иззад дувара, че щеше да стане за резил. При мисълта за инстаграм стори с #първиятчовекпопищов му призля и той крадешком излази към градината. Мина през лехите домати сорт Биволско сърце, но листата им бяха значително по-малки от срамотиите му, затова от тях той сплете венец, с който окичи челото си. Откъсна и два домата, които реши да дари на олтара на Бог създател, който току-що бе измислил. После стигна до колците с краставици Гергана. Скърши едно листо, беше му тамън, и доволен добави към дара Божий и една крива краставица. Последно, пусто любопитство, реши да мине през кокошкарника, че да види кое е произлязло първо. Влезе и устата му зина.

– Първа жено, какво правиш тук – викна първият човек, като видя първата жена да клечи гола над полога. – Работа друга нямаш ли? Доматите са пуснали колтуци, прозорците ти мръсни, а ти яйца мътиш?!?

– Не мътя яйца, а ябълки – рече му първата жена, бръкна между бедрата си и извади сочна червена ябълка. Отхапа от нея и после му я подаде. – На, опитай.

– На празен стомах ябълки? Акъла си ли си изгубила, жено! Да хвана някоя язва?!?

Тогава изпод краката на първата изпълзя дребно, уродливо тяло.

– Яж – изсъска то злобно на първия без излишни патоси и увертюри, и той загриза ябълката.

– Ако я изям цялата, обещаваш ли Левски да бие ЦСКА в следващото дерби?

– Кура ми Янко. Не съм толкова зла.

– Е, струваше си да опитам.

Като привърши с яденето на ябълката, първият мъж и първата жена се хванаха за ръце и се запътиха обратно към градината, а уродливото тяло пълзеше по стъпките им.

– Сири, какъв ден е? – обърна се първата жена към него.

– Петък. Разпети Петък.

– О, никаква работа днес! Честит петък! – извикаха първият мъж и първата жена едновременно, захвърлиха даровете в дерето и с радостни възгласи се затичаха
към светлото бъдеще.