Пътниците на Калисто

Корабът летеше с 3 кос. скор. Двигателите ревяха в помещението на екипажа и разтърсваха мостика. Бяха демонтирани от стара миньорска платформа на астероидният пояс Омега. Сега служеха за нуждите на скромната колония емигранти отправящи се към едно по-светло бъдеще на Калисто, спътника на Юпитер.

Докато закусваха в столовата, пътниците, всеки с обозначителен номер на униформата си, разговаряха за семействата си, които оставяха на луната, в надеждата си да им осигурят дом на Калисто след като договорът им на пионери изтечеше.

Условията не бяха жестоки както на Нептун, Сатурн или Плутон. А ако имаха късмет някой ден внуците или правнуците им можеха да се прехвърлят да живеят на спътника Европа, като деца на кореняци пионери.

Днес имаше необичайно вълнение сред иначе скучното ежедневие на монотонният път до Юпитер. Бяха засекли бавно приближаващ се обект, който накара алармите на мостика да запищят. Първо си помислиха, че са пирати или отломки носещи се сред космоса, но не, оказа се астероид на който се виждаше с просто око гигантска сграда с колони в древногръцки стил.

Май бяха попаднали на пътуващите търговци на Религия от Пунтос-8, извънземни метафизични мърчендайзери, които пътуваха, събираха и откриваха религиите в космоса. Използваха времепространствени портали за да попият от източника, всяка ново придобита религия и я изучаваха усърдно.

После или я променяха, излъскваха, закърпваха, или редактираха канонично, разбира се, и я продаваха на жадните за приключения и вълнения народи из космоса.

Значи, пионерите на Калисто нямаше да скучаят повече, нито децата на децата им, стига да вярваха в това което купуват.