Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Океанът нежно гали ходилата му. Влажните бедра на момичето са гостоприемни и щедри и той с тласък се гмурка между тях. Дъхът ѝ, ухаещ на морска вода, го опиянява – Фелис жадно поглъща соления вкус. Напрежението в слабините му е готово да се освободи, когато чува жуженето зад гърба си.
“По дяволите, не отново гнусните водорасли. Рея, ще ти строша чарковете, проклетнице!”
Фелис се опитва да обърне глава, но не успява. Устата на момичето е засмукала неговата в хищна целувка; усещането за топлина и нежност се изпарява, когато той усеща как меките форми под него се спихват във воняща, хлъзгава маса.
Гниещи водорасли!
Гадовете пълзят по тялото му – лепкавите им израстъци го поглъщат в топлината на влажната си утроба, и след секунда всяка частица от Фелис избухва в дълга, разтърсваща агония. Гниещите водорасли тихо жужат и жадно поглъщат семето му.
Жуженето бавно придобива осезаемост. Фелис отваря очи и преглъща. Гърлото му е сухо като шкурка и гласът му излиза с хриптене. Студено му е и го втриса.
Има нужда от един горещ душ. Но първо…
– Рея!
– Как мина сексуалната стимулация, капитан Слоубърн? Задоволи ли настоящите ви нужди? – учтиво отговаря женски глас, но промъкващите се нотки на задоволство не остават незабелязани от Фелис.
– Този път прекали, никаквице! Пращам те на ремонтна терапия!
– Но, капитан Слоубърн, аз съм зачислена на тази мисия от самия генерал Рейк – напомня му гласът. – Пък и при всеки седмичен супервижън давам отлични резултати.
– Допълнително, инструкциите ви за стимулацията бяха доста неясни – продължава Рея.
Безспорно е права, проклетницата, поне с първите два факта. Но да прилага върху него мръсните си фетиши с водорасли, докато той изрично ѝ зададе промпт: стандартен сексуален акт с пищна девойка на брега на океана, е доста подличко!
Мисълта го развеселява, капитан Фелис Слоубърн маха с ръка и нарежда:
– Рея, ще очаквам подробен репорт за хидравличната инсталация веднага след като измия вонята от пошлото ти подсъзнание от себе си.
– Разбира се, капитан Слоубърн – отговаря с готовност гласът.