Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
– Докладвай, Мартин!
– Шейсет и четири. Вероятно още няколко са се приземили в мъртви точки.
– Каква е вероятността да разхерметизира някой от входовете?
– Чакаме аналитиката. Засега явно разузнават на повърхността и в дълбочина. В Мумбай са засекли ултразвуково сондиране. Две от съществата са се мернали пред камера в Милано, а в Денвър използват някаква ниско летяща машина. Предполагаме, дрон.
– Да докладвам ли на Генералния за инвазия?
– Аз бих изчакал, сър. Засега не предприемат агресивни действия.
– А локустите?
– Е, те не си поплюват. Веднага са накацали дванайсет от корабите. Не ги е смутило дори, че първата вълна се е изпържила на секундата.
– Някакво оръжие?
– А, не, просто корпусът е бил нажежен след влизането в атмосферата.
– Шибаните вечногладни гадини! Такава планета ни съсипаха…
– Реално погледнато… ние сами я съсипа… – понечи да възрази адютантът.
– Да, да – прекъсна го военният министър, – знам вашите екологични веган тъпотии. Но именно вие решихте, че ако отглеждате скакалци за храна, ще спасите теленцата и агънцата, да ви ги начу…! И къде са сега агънцата? А? Скакалците ви ги излапаха заедно с растенията, насекомите и дори крокодилите!
– Не очаквахме, че така бързо ще мути…
– Да, естествено, кой може да очаква, че ще мутират, ако ги модифицират да бъдат всеядни?! – Сарказмът не му се получи – не става сарказъм с почервеняло от гняв лице и изпъкнали жили на врата, отбеляза Мартин. – А след това те самодейно се измениха, за да изкльопат и рибата. И планктона, и коралите! А жена ми, бог да я прости, обичаше корали. Излапаха я заедно с огърлицата, гривните и обиците!
– Съжалявам… – Всички знаеха историята как господин министърът се бе евакуирал, възползвайки се от гастрономическия интерес на локустите към пълничката му съпруга и вероятно към коралите. Но тъй като веднага бяха започнали да дават не съвсем кавалерската му постъпка за пример на здравомислие и хладнокръвие в опасна ситуация, той продължаваше да я навира в лицето на всеки срещнат. Защото милиони бяха загинали в опити да спасят близките си. В напразни опити. Само бункерите и подземните херметизирани шахти бяха позволили на част от човечеството да оцелее. Както и хидропонните подземни ферми, биоелектричеството и извличането на кислород от подземните води.
– Мартин!!!Какви ги вършат тези-и-и!!!
На всички екрани бушуваха пламъци, нашествениците се бяха издигнали над повърхността и бяха подпалили атмосферата, заедно с вечно гладната саранча, застилаща всяка педя от земната повърхност. Мартин почти успя да чуе противното скърцащо агонизиране на трилионите и трилиони насекоми.
А след няколко дни, когато пожарите изядоха и последния кислород от атмосферата, всички кораби отново кацнаха, неуспелите нашественици експедитивно взеха проби от каквото беше останало и форсираха летящите си чинии към друга цел.
– Мартин, какво казват очилатковците?
– Няколко месеца, за да падне температурата, а след това растенията ще виреят като луди на тази наторена почва, сър. А пък ако и модифицират някои…
– Мартин!!!