Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Червеите сигурно са полудели
Анонимен драскач
Tози мрак!
Тази плътна черна мъгла гаси последните искрици пламък в душата ми. Тежката маса поглъща последната надежда за живот.
Тъмнина….
Чакай, чакай, тука е кухо!
А-а лампа!
– А-а добър ден! – къв е тоя с бялата престилка?!
– Умрял ли съм?!
– Дае и семейството ти дари трупа ти за науката! Сега си дух.
– Ем, като съм дух, не трябва ли да съм невидим?
– Е, трябва…
– Ти как ме виждаш тогава?!
– Брат, преди половин час набодох 100 плъха с някакво експериментално лекарство за шизофрения. Не само те виждам, а се запознах и с пра-пра-пра дядо ми от Албания!
– И какво ще ме правиш сега?
– Пък нищо… ще ги извадим тия двайсе килограмови тумори и квото остане във фризера.
– Не можахте ли да ги извадите, докато духа ми беше в тялото за да не умра в агония?
– Пак щеше да умреш, ама сега нямаше да си говорим.
– Добре… И какво ще ги правите тия тумори?
– Ще ги нарежем на тънко и ще търсим нещо, с което да убием клетките.
– Хм… интересно.
– Ти няма ли да си ходиш към безкрая или в някоя друга реалност там?
– Не… Мисля да поостана. Ти разбираш ли от бенки? Я виж тая на задника ми ракова ли е?
– Нали си умрял, бе! Кво ти дреме?
Анонимен драскач
Подобни Микроистории
Дъждовен ден
Не чуваш дъжда, но знаеш че вали. Усещаш го в ставите си, а едно време се смя когато майка ти разправяше, че като станеш на […]
към публикацията
