Broken pieces of soul
Verity Own
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another crunch…
And more, and more…
Where to head in the cold?
Death, with surprisingly warm hand, offers embrace…
And there is light in the tunnel…
Verity Own
Подобни Поеми
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Мечти
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед [...]
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
