Електрическият стол

“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
заедно с твоите очи…”

Донесоха му пиле на обяд.
И някой му посвири на пиано.
Лула изпуши, гледа “Хубав свят”
и пи студена бира – с много пяна.

Доведоха му курва вечерта,
която в полунощ, неуловима,
изчезна като евтина мечта
и спа до изгрев слънце с още трима.

Събудиха го с песен сутринта.
Облякоха го в чисто нова риза,
изяде три чинии със юфка,
тогава чу свещеника да влиза.

Човекът каза: “Нищо не дължа.
Не се разкайвам и не съжалявам.
Да вярвам в бог сега ще е лъжа,
с която своя страх ще заблуждавам.”

И той пристъпи в стаичката сам –
да изиграе сцената със стола.
Една стена, превърната в екран
и публиката в него взор забола.

Човекът каза:” Аз не бях щастлив.
Съдбата си да впрегна не успявах.
Животът ми бе зид – студен и сив.
И аз със чужда кръв го оцветявах.

Тогава знаех, че не съм щастлив.
Но истинската болка не приемах.
Аз можех само да се чувствам жив,
когато нечий друг живот отнемах.

И знам – щом тази пагубна искра
скования ми труп след миг прониже,
там, скрит зад огледалната стена
ти устни от възбуда ще оближеш…”