Днес съм мъст
Verity Own
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя…
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно и смрад на койоти.
Жадно впити в невинност остри резци.
Остави!
Опрости!
Забрави!
Вой.
От утихваща пепел извадени въглени.
От напукани устни – последна капка вода.
От изпъната струна – звук на разкъсване.
Не!
Никога!
Няма прошка!
Днес ще съм мъст.
Verity Own
Подобни Поеми
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
Сънуване
Като вехта подводница
в абсурден сън съм потънал!
Под житейски тонове страх,
там на дъното стряскащо
всяка нощ грехове изкупувам,
скъпо, като злато на грам.
