Днес съм мъст
Verity Own
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя…
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно и смрад на койоти.
Жадно впити в невинност остри резци.
Остави!
Опрости!
Забрави!
Вой.
От утихваща пепел извадени въглени.
От напукани устни – последна капка вода.
От изпъната струна – звук на разкъсване.
Не!
Никога!
Няма прошка!
Днес ще съм мъст.
Verity Own
Подобни Поеми
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
