Кошмарчо
Чемби Чембърс
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас вятъра вие
Пусни ме да вляза
Пусни ме да вляза
Мама я няма
Татко пиян
В къщи си сам
В къщи си сам
Приказки няма да четем на глас
Истории страшни ще чуеш от нас
Затвори очи
Затвори очи
Плюшеното ти мече
Обесено във ъгъла виси.
Крещи! Крещи!
Кой ли ще те чуе?
Кой ще те спаси?
Кукленски главички със избодени очички
Плачат , викат «Мама»
Ама нея тук я
Няма
Няма.
Празните дрехи ръкави протягат
Не да те гушкат а да те душат
Плачи
Плачи
Друго не устава ти уви
Събуждаш се сутрин със писък и стон
Сън е било…
Сън е било…
Дали ?
Подобни Поеми
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
