Кошмарчо
Чемби Чембърс
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас вятъра вие
Пусни ме да вляза
Пусни ме да вляза
Мама я няма
Татко пиян
В къщи си сам
В къщи си сам
Приказки няма да четем на глас
Истории страшни ще чуеш от нас
Затвори очи
Затвори очи
Плюшеното ти мече
Обесено във ъгъла виси.
Крещи! Крещи!
Кой ли ще те чуе?
Кой ще те спаси?
Кукленски главички със избодени очички
Плачат , викат «Мама»
Ама нея тук я
Няма
Няма.
Празните дрехи ръкави протягат
Не да те гушкат а да те душат
Плачи
Плачи
Друго не устава ти уви
Събуждаш се сутрин със писък и стон
Сън е било…
Сън е било…
Дали ?
Подобни Поеми
Пламъци от лед
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
