Кошмарчо
Чемби Чембърс
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас вятъра вие
Пусни ме да вляза
Пусни ме да вляза
Мама я няма
Татко пиян
В къщи си сам
В къщи си сам
Приказки няма да четем на глас
Истории страшни ще чуеш от нас
Затвори очи
Затвори очи
Плюшеното ти мече
Обесено във ъгъла виси.
Крещи! Крещи!
Кой ли ще те чуе?
Кой ще те спаси?
Кукленски главички със избодени очички
Плачат , викат «Мама»
Ама нея тук я
Няма
Няма.
Празните дрехи ръкави протягат
Не да те гушкат а да те душат
Плачи
Плачи
Друго не устава ти уви
Събуждаш се сутрин със писък и стон
Сън е било…
Сън е било…
Дали ?
Подобни Поеми
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
На война
Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
