Кошмарчо
Чемби Чембърс
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас вятъра вие
Пусни ме да вляза
Пусни ме да вляза
Мама я няма
Татко пиян
В къщи си сам
В къщи си сам
Приказки няма да четем на глас
Истории страшни ще чуеш от нас
Затвори очи
Затвори очи
Плюшеното ти мече
Обесено във ъгъла виси.
Крещи! Крещи!
Кой ли ще те чуе?
Кой ще те спаси?
Кукленски главички със избодени очички
Плачат , викат «Мама»
Ама нея тук я
Няма
Няма.
Празните дрехи ръкави протягат
Не да те гушкат а да те душат
Плачи
Плачи
Друго не устава ти уви
Събуждаш се сутрин със писък и стон
Сън е било…
Сън е било…
Дали ?
Подобни Поеми
Синдром на Кандински – Клерамбо
Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
