Нощ
Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам на никого
да ми пипне в душицата.
Като бездомно и гладно псе
изгълтах до дъно,
облизах паницата,
сякаш беше амброзия,
а не злостна интрига…
Сега се взирам в отвъдното
и със мъртвите си говоря,
макар че
отрязаха ми езика.
Стига да можех,
щях да прескоча бариерата
на своята мъртва действителност,
но нозете ми вече треперят,
страх ме е от нищото,
което в моето утре намирам.
В нощите дълги, в съня си
Смъртта си посрещам
на гости,
сякаш сме стари приятелки.
Пием черно кафе и говорим
за забравено отминало щастие.
После изпращам я,
целувам ръката ѝ
като на кръстница…
Отварям очи помътнели
и посрещам с мъка
здрача на утрото.
Подобни Поеми
Абстрактно
Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.
Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]
Нощ над Нил
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
