Нощ
Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам на никого
да ми пипне в душицата.
Като бездомно и гладно псе
изгълтах до дъно,
облизах паницата,
сякаш беше амброзия,
а не злостна интрига…
Сега се взирам в отвъдното
и със мъртвите си говоря,
макар че
отрязаха ми езика.
Стига да можех,
щях да прескоча бариерата
на своята мъртва действителност,
но нозете ми вече треперят,
страх ме е от нищото,
което в моето утре намирам.
В нощите дълги, в съня си
Смъртта си посрещам
на гости,
сякаш сме стари приятелки.
Пием черно кафе и говорим
за забравено отминало щастие.
После изпращам я,
целувам ръката ѝ
като на кръстница…
Отварям очи помътнели
и посрещам с мъка
здрача на утрото.
Подобни Поеми
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
