Нощ
Стелиана Петкова (Ив-Ана Драгомирова)
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам на никого
да ми пипне в душицата.
Като бездомно и гладно псе
изгълтах до дъно,
облизах паницата,
сякаш беше амброзия,
а не злостна интрига…
Сега се взирам в отвъдното
и със мъртвите си говоря,
макар че
отрязаха ми езика.
Стига да можех,
щях да прескоча бариерата
на своята мъртва действителност,
но нозете ми вече треперят,
страх ме е от нищото,
което в моето утре намирам.
В нощите дълги, в съня си
Смъртта си посрещам
на гости,
сякаш сме стари приятелки.
Пием черно кафе и говорим
за забравено отминало щастие.
После изпращам я,
целувам ръката ѝ
като на кръстница…
Отварям очи помътнели
и посрещам с мъка
здрача на утрото.
Подобни Поеми
Отпивам
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
