Отпивам
Деница Петрова
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
от векове се превърна в любимо.
Магия безкрайна на вечност,
точно тук без часовете,
тиктака, и вика,и вика, и вика,
крещи със следи в снеговете,
от кръв разпознахме се двете..
Отпивам. Горя, не изгарям,
и пак, и пак те повтарям.
Замръзнала капка в стрелките
и в бъдеще вечни са дните.
Отпивам. От китката сладост
и дишам във синя безбрежност.
И взимам от извор живителна сила
със сенките смело далече пътувам
и твоят шепот нощем дочувам.
Тиктака старинен часовник,
замръзнала нежност в стрелките
и времето в мрака ми спира,
но капка с живот не умира.
Отпивам. Горя, не изгарям
и пак, и пак те повтарям.
Подобни Поеми
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
Нощта и злото
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така [...]
Кошмарчо
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]
