Отпивам
Деница Петрова
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
от векове се превърна в любимо.
Магия безкрайна на вечност,
точно тук без часовете,
тиктака, и вика,и вика, и вика,
крещи със следи в снеговете,
от кръв разпознахме се двете..
Отпивам. Горя, не изгарям,
и пак, и пак те повтарям.
Замръзнала капка в стрелките
и в бъдеще вечни са дните.
Отпивам. От китката сладост
и дишам във синя безбрежност.
И взимам от извор живителна сила
със сенките смело далече пътувам
и твоят шепот нощем дочувам.
Тиктака старинен часовник,
замръзнала нежност в стрелките
и времето в мрака ми спира,
но капка с живот не умира.
Отпивам. Горя, не изгарям
и пак, и пак те повтарям.
Подобни Поеми
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
