Отпивам
Деница Петрова
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
от векове се превърна в любимо.
Магия безкрайна на вечност,
точно тук без часовете,
тиктака, и вика,и вика, и вика,
крещи със следи в снеговете,
от кръв разпознахме се двете..
Отпивам. Горя, не изгарям,
и пак, и пак те повтарям.
Замръзнала капка в стрелките
и в бъдеще вечни са дните.
Отпивам. От китката сладост
и дишам във синя безбрежност.
И взимам от извор живителна сила
със сенките смело далече пътувам
и твоят шепот нощем дочувам.
Тиктака старинен часовник,
замръзнала нежност в стрелките
и времето в мрака ми спира,
но капка с живот не умира.
Отпивам. Горя, не изгарям
и пак, и пак те повтарям.
Подобни Поеми
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Синдром на Кандински – Клерамбо
Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
