Отпивам
Деница Петрова
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
от векове се превърна в любимо.
Магия безкрайна на вечност,
точно тук без часовете,
тиктака, и вика,и вика, и вика,
крещи със следи в снеговете,
от кръв разпознахме се двете..
Отпивам. Горя, не изгарям,
и пак, и пак те повтарям.
Замръзнала капка в стрелките
и в бъдеще вечни са дните.
Отпивам. От китката сладост
и дишам във синя безбрежност.
И взимам от извор живителна сила
със сенките смело далече пътувам
и твоят шепот нощем дочувам.
Тиктака старинен часовник,
замръзнала нежност в стрелките
и времето в мрака ми спира,
но капка с живот не умира.
Отпивам. Горя, не изгарям
и пак, и пак те повтарям.
Подобни Поеми
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
Сънуване
Като вехта подводница
в абсурден сън съм потънал!
Под житейски тонове страх,
там на дъното стряскащо
всяка нощ грехове изкупувам,
скъпо, като злато на грам.
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
