Отпивам
Деница Петрова
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
от векове се превърна в любимо.
Магия безкрайна на вечност,
точно тук без часовете,
тиктака, и вика,и вика, и вика,
крещи със следи в снеговете,
от кръв разпознахме се двете..
Отпивам. Горя, не изгарям,
и пак, и пак те повтарям.
Замръзнала капка в стрелките
и в бъдеще вечни са дните.
Отпивам. От китката сладост
и дишам във синя безбрежност.
И взимам от извор живителна сила
със сенките смело далече пътувам
и твоят шепот нощем дочувам.
Тиктака старинен часовник,
замръзнала нежност в стрелките
и времето в мрака ми спира,
но капка с живот не умира.
Отпивам. Горя, не изгарям
и пак, и пак те повтарям.
Подобни Поеми
Днес съм мъст
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно [...]
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
Елайза
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
