Пламъци от лед
Йоанна Александрова
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където светлината не достига.
Звездите угасват, надеждата повяхва,
душите се скитат по тъмни пътеки,
вятърът вие през празни тела,
носещи спомени, които никога няма да се върнат.
Счупени мечти като разпилени стъкла,
във разбити сърца, които кървят,
тъгата се разстила като черен воал,
покрива всяко чувство, всеки цвят и живот.
В свят, където светлината не съществува,
само мракът царува,
а животът, забравен спомен,
потъва в дълбините на нощта, без съпротива.
Всеки шепот е дъх от гроба,
всяка стъпка води към бездната,
пламъците, които горят вътре в нас,
угасват бавно, остава само пепел.
Тишината тежи като каменен кръст,
улавя гласа, затваря очите,
и времето спира, замръзва,
в свят без надежда, без бъдеще.
Последната светлина угасва,
оставаме вечно сами,
изгубени в безкрайния мрак,
без начало, без смисъл, без знак.
Подобни Поеми
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
Deja vu
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
