Посмешище
Елиса Хес
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на въже,
но не в такава силна тяга,
че бързо да умреш.
Пушиш, защото копнееш
да се случи нещо,
а нещото пък все го няма.
Стените не обелват дума,
на леглото не му дреме
ако някога обратно в него пропълзиш.
И луната просто си виси ей-там, в безкрая
като изтъркан фон на долнопробен филм,
и се кикоти истерично
на посмешището в твоя лик.
Накрая, единственото нещо,
което все още те желае,
си остава Самотата.
Елиса Хес
Подобни Поеми
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
Елайза
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
