Посмешище
Елиса Хес
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на въже,
но не в такава силна тяга,
че бързо да умреш.
Пушиш, защото копнееш
да се случи нещо,
а нещото пък все го няма.
Стените не обелват дума,
на леглото не му дреме
ако някога обратно в него пропълзиш.
И луната просто си виси ей-там, в безкрая
като изтъркан фон на долнопробен филм,
и се кикоти истерично
на посмешището в твоя лик.
Накрая, единственото нещо,
което все още те желае,
си остава Самотата.
Елиса Хес
Подобни Поеми
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Венец от кръв
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
Азбучно
Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели
