Посмешище
Елиса Хес
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на въже,
но не в такава силна тяга,
че бързо да умреш.
Пушиш, защото копнееш
да се случи нещо,
а нещото пък все го няма.
Стените не обелват дума,
на леглото не му дреме
ако някога обратно в него пропълзиш.
И луната просто си виси ей-там, в безкрая
като изтъркан фон на долнопробен филм,
и се кикоти истерично
на посмешището в твоя лик.
Накрая, единственото нещо,
което все още те желае,
си остава Самотата.
Елиса Хес
Подобни Поеми
Венец от кръв
В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.
Някъде зад тъмното, зад самотата
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Тъмните сенки
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]
