Посмешище
Елиса Хес
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на въже,
но не в такава силна тяга,
че бързо да умреш.
Пушиш, защото копнееш
да се случи нещо,
а нещото пък все го няма.
Стените не обелват дума,
на леглото не му дреме
ако някога обратно в него пропълзиш.
И луната просто си виси ей-там, в безкрая
като изтъркан фон на долнопробен филм,
и се кикоти истерично
на посмешището в твоя лик.
Накрая, единственото нещо,
което все още те желае,
си остава Самотата.
Елиса Хес
Подобни Поеми
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
Абстрактно
Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.
Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]
