Посмешище
Елиса Хес
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на въже,
но не в такава силна тяга,
че бързо да умреш.
Пушиш, защото копнееш
да се случи нещо,
а нещото пък все го няма.
Стените не обелват дума,
на леглото не му дреме
ако някога обратно в него пропълзиш.
И луната просто си виси ей-там, в безкрая
като изтъркан фон на долнопробен филм,
и се кикоти истерично
на посмешището в твоя лик.
Накрая, единственото нещо,
което все още те желае,
си остава Самотата.
Елиса Хес
Подобни Поеми
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
На мрачна уличка живея
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
