Той обичаше космоса
Диана Фъртунова
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.
Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.
Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.
Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.
Подобни Поеми
Нощ над Нил
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
