Той обичаше космоса

Диана Фъртунова

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.

Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.

Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.

Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.

Подобни Поеми

Deja vu

Ивелина Загорчева

Ивелина Загорчева

29/09/2024

От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]

към публикацията

Кошмарчо

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

27/08/2024

По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш

Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]

към публикацията

Козя луна

Пламен Глогов

Пламен Глогов

25/08/2025

Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори