Той обичаше космоса

Диана Фъртунова

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.

Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.

Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.

Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.

Подобни Поеми

Любовта

O B S C U R I A

O B S C U R I A

29/09/2024

Не беше есенна любов
Такава любов идва само през пролетта
Докато слънцето отмива
Сивата кръв от раните на зимата
А въздухът се прокрадва през прозорците,

към публикацията

Азбучно

Валентин Попов – Вотан

Валентин Попов – Вотан

27/08/2024

Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели

към публикацията

666

O B S C U R I A

O B S C U R I A

27/08/2024

шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори