Той обичаше космоса
Диана Фъртунова
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.
Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.
Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.
Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.
Подобни Поеми
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
Град
Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
