Той обичаше космоса
Диана Фъртунова
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.
Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.
Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.
Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.
Подобни Поеми
Broken pieces of soul
Glass shards.
Broken pieces of soul on the tinned roof.
Where to head in the dark?
Love is a torture invented by exquisite sadist.
Another [...]
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
Лепрозариум
“Слънцето и цветът на небето натъжиха прокажения.
Когато луната изгря над ечемиченото поле
той изяде едно дете.
И плака [...]
Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Успех
Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.
Нещо не е наред
Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.