Той обичаше космоса

Диана Фъртунова

29/09/2024

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.

Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.

Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.

Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.

Подобни Поеми

Лепрозариум

Пламен Глогов

25/08/2025

“Слънцето и цветът на небето натъжиха прокажения.
Когато луната изгря над ечемиченото поле
той изяде едно дете.

И плака [...]

към публикацията

Тъмните сенки

Йоанна Александрова

19/11/2024

В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]
към публикацията

666

O B S C U R I A

27/08/2024

шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
към публикацията