Той обичаше космоса
Диана Фъртунова
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.
Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.
Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.
Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.
Подобни Поеми
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
Град
Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
