Той обичаше космоса

Диана Фъртунова

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.

Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.

Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.

Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.

Подобни Поеми

Кошмарчо

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

27/08/2024

По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш

Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]

към публикацията

Абстрактно

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

27/08/2024

Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.

Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]

към публикацията

Mistress Pain

O B S C U R I A

O B S C U R I A

19/11/2024

the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори