Той обичаше космоса
Диана Фъртунова
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.
Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.
Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.
Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.
Подобни Поеми
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Смълчани гарвани
Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.
Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.
Пресни [...]
