Мракостишия - Мрачна / хорър поезия, написана от вас

В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.

Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така [...]

Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]

Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]

По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]

Не беше есенна любов
Такава любов идва само през пролетта
Докато слънцето отмива
Сивата кръв от раните на зимата
А въздухът се прокрадва през прозорците,

Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.

Веднъж достигнал дъното аз [...]

Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.

Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.

Пресни [...]

шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]

Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.

Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]

Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.

Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]

Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,