Двойнички

Даниела Тенева

Лидия тичаше по крайбрежната алея и проклинаше психотерапевта. Глупакът, вместо да ѝ даде хапчета, за да се справи със следродилната депресия и натрапчивите мисли как наранява близките си, я беше накарал да тича. Мразеше да тича. Единственото хубаво беше вероятността мъжът ѝ да заспи, докато приспива бебето и да не я занимава със секс.

Отново чу шепот откъм морето. „Лиидияяя…“ Жената тръгна по кея като в транс, следваща звука „…върни се у дома… аз ще ти помогна, ще те спася… това място не е за теб…“ Стигна до края на моста и се надвеси над перилата. Вгледа се в черната вода, думите сякаш идваха от дълбините. От начало очите ѝ не виждаха нищо, но постепенно свикнаха с движещата се тъмнина и забелязаха силует под повърхността. Лидия присви очи и се наведе още повече. От морето я гледаше просто нейното отражение. „Приближи се още…“ Тя се наведе, рамката се впи в корема ѝ. Протегна ръка към силуета долу и той към нея. Малко преди пръстите ѝ да докоснат водата, момичето се сети за детето си и изведнъж ѝ се прииска да го прегърне. Тъкмо да се отдръпне и пръстите на отражението ѝ пробиха водата и се затвориха около китката ѝ. Тя се опита да се отскубне, но нещото бе много по-силно. Секунда на противоположно теглене и отекна плясък във водата, а Лидия падна по задник на твърдия бетон. Изправи се бавно и несигурно на краката си, опипа ръцете и лицето си. Направи плахи крачки към парапета и се надвеси над него, търсейки с поглед отражението си. Намери го да се мята разярено под водната маса, без да може да изплува. Лидия се ухили зловещо и се отдръпна от парапета. Обърна се и бавно, но все по-сигурно с всяка крачка, се отправи към дома, където я чакаха мъжа ѝ и детето ѝ.

Даниела Тенева

Даниела Тенева

Родена съм в Бургас, но любовта ме отвя в Чехия. Вече освен за детето на свекървата, се грижа и за моето - Даромира.

Имам един издаден разказ в сборник, след участие в конкурс. Обикновено пиша романтични истории (които първо съм сънувала :D) и простотии, които може да намерите в уатпад.

Четенето и писането са моят начин да се справя със света.

Намери ме в http://wattpad.com/danielateneva

Подобни Микроистории

Вечност

Пламен М. Герзилов

Пламен М. Герзилов

03/06/2024

Георги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]

към публикацията

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори