Черната кутия

Позвъняването на входната врата я сепна. Така беше потънала в книгата си, че буквално почувства как някой грубо я издърпа в реалността. Не очакваше никого, макар че днес беше Свети Валентин. Този, когото смаяташе за сродната си душа, бе намерил друга валентинка.

Отвори вратата и отвън нахлу свеж въздух с аромат на дъжд. Огледа се на всички посоки, но не видя никого, тогава забеляза на прага малка черна кутия, завързана красиво с тъмно червена панделка. Вдигна я предпазливо и затвори след себе си. Внезапен порив на вятъра се прокрадна в последния момент и разпиля дългите ѝ руси коси.
Остави кутията на холната масичка и леко подръпна панделката с цвят на венозна кръв (беше студентка по медицина и мозъкът ѝ сам правеше подобни асоциации). Бавно повдигна капачето на луксозната черна кутия и съдържанието ѝ я накара да отскочи назад. Когато се опомни, напук на уплахата си, отново се приближи и отвори зловещата кутия. Вътре в нея, върху бучки лед, лежеше човешко сърце, а от вътрешната страна на капака пиеше със златни букви “Бъди моята Валентинка”.

Сърцето ѝ биеше оглушително, пулсът ѝ се учести, сетивата ѝ се изостриха и точно в този момент с периферното си зрение забеляза движение в кухнята. Бавно и предпазливо се приближи към посоката на движението и видя облегнат на кухненския плот привлекателен мъж в костюм. Косите му бяха черни, погледът – огнен и студен едновременно, а на главата си имаше… рога.

– Е, ще бъдеш ли моя Валентинка, Рейдж? – попита необичайният гост. – Не вярвам появата ми да те изненадва. Знам, че не учиш медицина, защото искаш да спасяваш хора, а точно обратното – искаш да знаеш слабите им места. Хайде, сложи онази розова рокля, която виси в гардероба ти необличана, ще те водя на танци.

В края на вечерта, докато се носеха в нежен танц около мъртвите тела, а от роклята и косата ѝ капеха червени капки, тя се почувства щастлива и влюбена.