Черният воал

Отново ехтеше гласът на екскурзовода, пропит с онази досадна, сладникава приповдигнатост, която използваше за милионен път. Туристите, скупчени в балната зала на двореца, го слушаха със затаен дъх. Някои се усмихваха широко, други изтриваха по някоя и друга търкулнала се по бузите им сълза.

Завъртях отегчено очи и огледах тази шепа наивници, вярващи във вечното щастие. Де да можех да им кажа, че приказките за истинската любов са една голяма лъжа, а “завинаги” е илюзия. Просто дума, която шепнат единствено духовете…

Имало едно време, в едно далечно царство, една красива девойка. Тя била бедна и скромна, но неземно красива. Косите ѝ се спускали като златни водопади, а очите ѝ, сини като сапфири, омагьосвали всеки, който се е вглеждал в тях. Нямало мъж, който да не я желае. Освен един. Принцът.

Царят, който искал най-доброто за своя син, непрекъснато го убеждавал да се венчае за девойката. Казвал му, че няма да намери по-красива и добра жена, нито по-достойна от нея да стане бъдеща царица. Но принцът отказвал да слуша думите на баща си, защото неговото сърце вече принадлежало на друга.

В съседното царство, живеела принцеса. Тя не била толкова красива като девойката. Косите й били гарваново черни, носът й леко гърбав, а очите тъмни като бездни, в които светлината потъвала безследно. Но в нея имало особена мъдрост и чар, които накарали принца да изгуби ума и дума още щом я видял. Тя пленила душата му, превзела мислите и сънищата му и той не искал да признае друга жена освен нея.

Когато народът разбрал, че сватба ще има, но тя ще бъде между принца и принцесата, хората се разбунтували. Те искали красивата девойка за своя бъдеща царица, а не грозната принцеса. Принцът много се ядосал на негодуванието им и наредил всеки, който е против сватбата му и неговата избранница, да бъде обесен насред площада и тялото му да остане там докато гарваните изкълват трупа му. Това щяло да послужи за назидание на останалите живи.

Смърт и разруха плъзнали из царството. Слухове се разнесли на длъж и на шир, че принцесата била вещица. Омагьосала принца, превърнала го в сянка на себе си и го докарала до лудост.

Принцесата, щом разбрала за мълвата, се затворила в замъка си и плакала ден и нощ. Тя много обичала принца и не можела да понесе тези лъжи. А когато царят отменил сватбата, само и само да има мир в царството му, принцесата се сринала напълно. Тази новина разбила сърцето й на милион парчета. Тя не знаела как да постъпи и как да спечели обичта на народа и на царя.

Междувременно принцът бил принуден да се венчае за красивата девойка. Но вместо бял воал, той я заставил да сложи черен. Тя отначало не искала, но била толкова уплашена от свирепия му поглед и суровия тон, че в крайна сметка склонила.

В деня на сватбата се появила с плътен черен воал, който закривал красивото й лице и русите й коси. По нареждане на принца не бивало да го сваля до края на церемонията. Девойката се подчинила и изпълнила волята му. Тя застанала до него, черна като смъртта, и венчавката започнала. Цялата зала тръпнела в очакване младите да си кажат заветното “да”. Но преди жената да успее да го изрече, мрачен облак се спуснал над главите им и тъмни сенки пропълзели измежду краката им. Те започнали да се извиват по стените и да нашепват неразгадаеми слова.

Една от тях внезапно се откъснала, превила се, проточила се и щом стигнала до булката, придобила човешка форма. Отметнала черния воал и за изумление на всички, под него била не красивата девойка, а принцесата с черни коси и очи.

Сянката я грабнала и я отнела със себе си в своя свят, където принцесата останала в капан между живота и смъртта.

Принцът, който не могъл да спре случващото се, заплакал горчиво и сълзите му пропили в сватбения олтар, оставяйки черни дири. Той искал да принесе в жертва златокосата девойка, за да спаси любовта си. Сключил сделка със смъртта да вземе не жената, която обича, а другата. Това, което не знаел, е че царят разбрал за плановете му и в последния момент разменил жените.

Така, принцът се венчал за красивата девойка, а принцесата била станала съпруга на смъртта.

И до ден днешен, тя обитава света на сенките, стои в ъглите на двореца и с разбито сърце слуша лъжливата приказка за принца и принцесата, чиято любов останала във вечността.