Демонът в мен

Дим и вопли се чуваха в коридора. От отломките се надигна магьосника смръщен от болка, парче от гредите стърчеше в ръката му. Не я усещаше. Както и половината си лице. Ако ритуала беше приключил успешно, щеше да има могъщ дух за роб, а вместо това имаше побеснял огнеизгарящ пътя си дух в тялото на един слуга. “Проклет да е, Деймос! Защо алчните му пръсти откраднаха свещта от кръга?!”

* * *

Деймос се събуди с главоболие. Не помнеше ясно предният ден след ритуала, но си спомни виковете на ужас, и пожара в кулата на магьосника. “Какво е това на ръката ми?!” Искрящи линии преминаваха през дланта му и от върха на пръстите се разстилаше пурпурен огън. Потопи я във вода уплашено, но не загасна. Само започна да съска, да дими и да бълбука бързо. “Добре, успокой се! Сигурно е отражение от ритуала! Ще мине!”

Погледна се в огледалото. Лицето насреща му не беше неговото. Панически страх го обля като вълна.

“Откога имам четири очи?”

– Спокойно, – каза глас, – другите две са мои! И другите хора не ги виждат.

“Кой си ти?”

– Аз съм лорд Мерпо ди Фуего, висш дух на огъня от дълбините.

“А, онзи когото магьосника се опитваше да призове! Защо си в мен?”

– Защо се съгласи да си жертвено агне за експеримента? И защо задигна свещ от свещеният кръг?

“Трябваха ми пари, и застраховка, че няма да се случи нещо лошо с мен след експеримента!”

– Да, не се случи нищо лошо с теб, но сега аз съм затворник в твоето тяло, и ти в моето!

“Това обяснява пурпурният огън и очите! Сега какво ще правим?”

– Каквото винаги се е правило с недостойните посегнали на теб. Ще си отмъстим!

“На магьосника?”

– Като за начало! Имам по големи планове. И така и така съм заклещен тук, с теб, ще се позабавлявам с някои стари магьосници. Време е да ги сваля от високите им кули!