Дъщерята на последната невеста

Въведоха я в колибата на Виждащите привечер. Черното слънце почти се беше скрило зад Пепеливите планини. Трите жени я накараха да седне на стар, лепкав стол пропит с не искаше да си представя какво.Най- възрастната застана пред нея с малка чашка. Устата на старицата се изви в нещо подобно на усмивка разкри почернелите и беззъби венци. В гърлото на Тифа се надигна жлъчка, но тя знаеше, че не може да избяга. Затова преглътна и отвори уста. Старата изля съдържанието на чашката в устата ѝ и зачака. Напитката беше горчива и миришеше на пръст и корени. Тифа преглътна с усилие и подтисна порива на провръщане. Очите ѝ се напълниха със сълзи от усилието. Трите старици кимнаха помежду си и се вторачиха в момичето.

Тифа усети тялото ѝ да натежава, опита да помръдне краката си, да вдигне ръка, но не успя. Главата ѝ се килна на една страна и се подпря на рамото ѝ, а от устата ѝ започна да се точи слюнка. Момичето погледна с усилие старицата пред себе си и видя как устата ѝ се разтяга в грозна беззъба усмивка. Клепачите ѝ се предадоха и се затвориха.

– Готова ли е? – просъска един глас.

Тифа не чу отговор, но усети как три чифта ръце обгръщат тялото ѝ и го пренасят. Поставиха я на твърда повърхност – може би маса. Свалиха дрехите ѝ и кожата ѝ настръхна. Продължаваше да чува и да усеща всичко, но не можеше да помръдне тялото си или да отвори очи.

– Така и не каза какво ще правим с нея, Гура? Това е дъщерята на последната невеста на Сгуллах.

Чу се триене на плат и влачещи се стъпки.

– Гура? – отново фъфлещия глас на една от стариците, но този път по-настоятелно.

– Шшшт, Ниха. Като му дойде времето. Да я подготвим.

Tифа усети как стариците започнаха да мажат тялото й с нещо. Миришеше на билки и отново онзи силен аромат на мокра пръст. Когато стигнаха до лицето ѝ стомахът ѝ се сви, но не можеше да помръдне или продума – тялото ѝ се беше превърнало в затвор.

Ръцете се отдръпнаха от нея и тя чу въздишка.

– Време е – разпозна гласа на Гура. – Той иска да ѝ дадем очите.

– Очите? – просъска невярващо Ниха.

– Очите – повтори Гура.

– Без очите ние… – понечи Ниха.

– Да – отговори просто Гура.

Настъпи тишина, след която Гура започна да напява на непознат за Тифа език. Не след дълго се включиха и останалите две старици. Тифа усети как нож разрязва плътта на корема ѝ бавно. От затворените ѝ очи се процедиха сълзи. Ръка разтвори разреза и се напъха под кожата и остави там нещо, движението се повтори още два пъти, след което горещ и лепкав език облиза бавно раната.

Напевите на стариците заглъхнаха, звъците от движенията им замряха. Тифа потъна в тишина и болка докато трите топчета под кожата ѝ започнаха да търсят своите места прогаряйки болезнени пътища в цялото ѝ същество.

Когато движението на топчетата спря тя чу мъжки глас:

– Надигни се, дъще. Твоят час настъпи.

Тялото ѝ приело тази заповед за закон се повдигна първо на лакти, след което се извъртя и седна на масата. Очите ѝ се отвориха и тя видя пред себе си самия Сгуллах. Тифа понечи да се поклони, но той подпря с ръка брадичката ѝ.

– Не. Сега ти си ми равна.

Тифа премигна невярващо. Огледа се и видя на пода безжизнените тела на стариците. В гърдите и на трите зееха дупки колкото човешки юмрук. Сгуллах ѝ подаде чиния с три сърца в нея.

– Изяж ги дъще, за да завършим ритуала. Тогава ще можеш да предвождаш синовете ми.

Девойката послушно взе едно от сърцата и го поднесе към устата си. От него все още капеше кръв – гъста и черна. Отхапа от него с учудваща лекота и задъвка. Първо бавно, след това я завладя глад и тя започна нетърпеливо да отхапва и поглъща плътта. Посегна към второто сърце, след това към третото. Когато приключи от ръцете и устата ѝ капеше кръв, а езикът и венците ѝ бяха станали черни като на стариците.

Затвори очите си и тялото ѝ се изпъна. Картини на бъдещето се завихриха пред нея, полета покрити с тела и реки от кръв. Усмивка се разля по лицето ѝ. Отвори очи и ги прикова в тези на Сгуллах:

– Грешиш. – изсъска тя. – Не си ми равен.

Зениците ѝ се разшириха и огън заблестя в тях. Тя вдигна ръка в посока на Сгуллах и рязко я стисна в юмрук. Чу се глухо изпукване. Все още биещото сърце на магьосника си проправи път през гърдите му и се понесе към ръката на Тифа. Тялото му се свлече безсилно на пода. Очите му ококорени бяха все още впити в нея, гърлото му гъргорещо от надигащата се кръв не можеше да произнесе думи.

– Татко – каза Тифа и отхапа жадно от сърцето му.

Смехът излизащ от колибата на Виждащите заледи покривите на селските къщи. Хората не смееха да излязат навън, страхливо надничаха иззад мътните прозорци, макар настръхването на всеки косъм по телата им да им подсказваше , че това няма да ги спаси. Черното слънце се показваше от изток, но светлина почти нямаше. Този път литургията ще се състои.