Гарванова меса

Тя се бе излегнала върху мраморния олтар. Бе толкова близо до него, че можеше да види как кожата ѝ настръхва от хладната милувка на полирания камък. Гърдите ѝ пърхаха леко, като крила на пеперуда докато се опитваше да балансира тежкия златен бокал поставен над гърдите ѝ. Розовият ѝ език пробяга нервно по кърваво червените ѝ устни оставяйки влажната диря на обзелата я тревога.

Кръвта му бушуваше пред гледката на голото ѝ тяло, мислите му се блъскаха обезумели от вълнение в костния си затвор. Погледът му ненаситно се впиваше в плътта и откъсваше парчета от нея които се запечатваха в съзнанието му. Настръхнали зърна, меката и топла плът под която прозират тънките капиляри, малката бенка под извивката на лявата ѝ гърда, ребрата подаващи се като изличени от времето барелефи, плоския корем врязващ се в приятно закръгления ѝ ханш, обтегнатите като въжета мускули на краката ѝ и малкия звездовиден белег на левият ѝ прасец.

Погледът ѝ срещна неговия. Той трепна, сякаш не тя, а той бе голият. Зелените ѝ, почти котешки, очи сякаш го пронизваха, виждаха същността му. Тя му се усмихна окуражително. Тъжно. Едва сега забеляза сълзите спрели се в крайчеца на очите ѝ. Прииска му се да захвърли всичко и да я прегърне, да я обвие като плащ и да я предпази от случващо се.

Десетки ръце се обвиха около него и го заставиха да гледа. Държаха лицето му, устните му, дори клепачите му. Не можеше да помръдне, да отклони поглед или да затвори очи. Почувства се като в пещ от всички тела които го бяха обградили и притиснали. Дъхът му се смесваше с техния. По-лошо, той вдишваше техния дъх с аромат на октомврийски листа.

На подиума се появи едра фигура облечена в черно като смъртта наметало и прикрито зад широка качулка лице. Забулената фигура вдигна рязко ръце и залата замлъкна. Прогърмя гонг. Последва го дълга тишина. Забуленият се завъртя и като мълния в ръката му блесна кинжал. Отново прогърмя гонг.

Този път не последва тишина. Нечовешки вик на болка се откъсна от гърдите на прикования младеж когато забуленият прокара кинжала по нежната кожа на която се бе любувал до преди миг. Бялата кожа се разтвори като поле от макове и обагри олтара в топла кръв. Девойката дори не трепна. Погледът ѝ бе фокусиран върху бокала който сякаш я бе приковал към олтара. Кинжалът се спусна отново. Отново. И отново. Досущ безмилостен ястреб правещ набег след набег по нежната плът.

Младежът опита да прехапе езика си, но ръцете го спряха. Груби пръсти се плъзнаха в устата му, притиснаха челюстта му и го заставиха да гледа, да крещи безпомощно. Бе готов да се хвърли в ада, да е на нейно място, само не и да я вижда такава. Разрез след разрез плътта ѝ се превръщаше в кърваво месо.

– Плът от плътта ми – извика забулената фигура и отряза парче от плътта на девойката. Скочи от сцената и се надвеси над гърчещия се несретник. Без да чака напъха кървавото парче месо в устата му.

– Прие светото причастие и се изправи, сина на Каин! – тълпата поде вика му, а ръцете задвижиха механично схваната му челюст. Чак когато се увериха, че е преглътнал ръцете го оставиха да се свлече.

– Братко, сега тя е твоя – прошепна му забуленият мъж и бавно отметна ръка към окървавеното тяло върху олтара.

Мъжът се изправи залитащ. Пребледнялото му лице рязко контрастираше с окървавените му устни. Краката му поддадоха и няколко ръце се протегнаха, за да го подкрепят. Множеството го понесе като отломка сред морски вълни, а след това го издигна и захвърли върху подиума.

Пълзящ, хриптящ, хлипащ и кълнящ той бавно се добра до олтара. Покачи се върху него и се надвеси над кървавите останки на девойката. Едва различаваше предишните черти на тялото ѝ под множеството рани и кръвта. Всичката тази кръв! Усети, че нещо в стомаха му чопли с ужасяващи нокти и пълзи нагоре. Стаята се завъртя пред очите му. Единственото което го задържаше като котва сред тази лудост бе олтара. Погледът му срещна нейния. Изпълни го безгранична нежност и обич. Очите ѝ не бяха уплашени, а разбиращи. Очакваше го. Той изхриптя от болка и безсилие.

Надигна бялото си наметало и разтвори краката ѝ. Кръвта попиваше в нишките, обагряше плата, просмукваше се през него и лепнеше по кожата му. Нещо в него се пречупи. Спомените му се завъртяха като калейдоскоп. Картата на тялото ѝ, която бе запаметил, бавно се спусна и покри окървавените ѝ останки. Облада я диво. Духът му се откъсна от това ужасно място.

През цялото време тълпата преминаваше покрай тази гротескна сцена на любов. Безмълвно, като гарвани, те откъсваха парчета месо от трупа ѝ и ги отнасяха със себе си. Никой не се опита да спре подивелия любовник с аленото наметало. Едва когато плътската му страст бе заситена той се наведе към избледнелия поглед на възлюбената си и изтръгна двете ѝ очи.

Последен мина мъжът забулен в черно. Той се наведе над останките от девойката и допря устни до озъбената ѝ усмивка. Ръцете му нежно погалиха сплъстените ѝ от кръв коси. Лявата му ръка потъна в гънките на наметалото му и измъкна черна свещ. Постави я върху гърдите ѝ. Свещта пламна.

– Добре се справи, дъще – прошепна забуленият мъж и повдигна подложения под олтара бокал. Бе пълен с блестяща сребриста течност. Надигна го към устните си и отпи – Пия за теб и вечната ти красота.

Залата остана празна като тялото на нещастника опразнено от душата и човечността му.