Изплатено

Бързаше. Почти тичаше.

Днес беше годишнината от сватбата му и все още не бе купил подарък за съпругата си. Сутринта, когато видя отметката в списъка със задълженията си, си каза, че ще прескочи да ѝ купи някое бижу след работа, но… секретарката му го задържа повече от очакваното. Подсмихна се и пред очите му отново се заиграха сцените, разиграли се този следобед. Беше я притиснал към стената на мъжката баня и ѝ показа причината, поради която бог създаде жената. Не, че не се беше възползвал и друг път от прелестите ѝ, но едно е да му прави свирка под бюрото и съвсем друго – секс в тоалетните, където всеки би могъл да ги хване…

И ето сега тичаше към бижутерията, ядосваше се, че на тази улица нямаше паркинг и се молеше да успее преди да затворят. Не, че Мария би казала нещо ако се прибере без подарък. Тя и на целувка, придружена с “Честита ни годишнина, скъпа!” ще е доволна, но той чувстваше, че ѝ дължи много повече. Обичаше жена си, наистина я обичаше. Може да има своя малък харем, но тя винаги ще си остане най-важна за него. И има някои неща, които не можеш да поискаш от съпругата и майката на децата си.

Последни няколко крачки и… беше затворено! По дяволите, не успя! И сега…цветя, усмивка и добро поведение. Може и да я изведе на вечеря в престижен ресторант. Отдавна не го е правил. Самият той ги посещаваше, разбира се, но Мария, както подобава на добра съпруга, го очакваше у дома. Отначало защото децата бяха малки, а той излизаше с хора, които биха му помогнали да придобие име и престиж на пазара, а след това, защото не можеше да я представи на другите придружаващи го жени.

“Това е жена ми, а това – любовницата ми!” опита се да си представи сцената. Щеше да хвърчи перушина. А може би и не. Неговата Мария е истинска дама. Щеше да се обърне и да си тръгне изпълнена с достойнство, за да не я види никога повече. И ще научава новости за нея само чрез децата си…

Децата му! Какво разочарование и те! Малкият следваше в Лондон и съвсем беше забравил, че има родители. Обаждаше се рядко, никога не се прибираше, а ако Мария му предложеше да отидат те там, все измисляше някакви глупави оправдания. А големият – колко му се искаше да беше поискал от Мария да направи аборт, вместо да се жени за нея след като забременя – живееше в Амстердам с партньора си. С партньора си! Спря се, за да се изплюе. Самата мисъл отравяше вътрешностите му. Синът му…педал! Поне живееше далеч и не му навираше предпочитанията си в лицето. Но липсваше на майка си, която често летеше до Нидерландия, за да е до него…

Изправи глава и го видя.

Красив пръстен с кърваво червен рубин във формата на сърце. Приличаше на фалшивото малко пръстенче, което подари на Мария преди над 20 години. Само че този е истински.

Ето го подаръка за годишнината. Очакваше го на витрината на…кварталното магазинче за всичко. Никога не беше влизал вътре. Предполагаше че там продават газ, хляб, оцет и бонбони за децата. Но вероятно са сменили собственика и вече излагат антики, бижута и т.н. Подобни магазини са много модерни напоследък. Защо да няма в техния квартал? Само дето изглежда много западнал. Би трябвало да го постегнат малко преди да отворят врати отново.

“Ма той никога не е бил затварян” прошепна един глас в главата му.

Но и не познаваше никого, който да е пазарувал от там.

Какво значение има това?

Решително отвори вратата и чу приятната мелодия от звънчето над нея. Скъпи артикули и никаква защита. Може би ще успее да продаде застраховка на собствениците срещу отстъпка от цената на пръстена. Ако успее да ги открие първо, защото мястото беше празно. Всеки би могъл да влезе, да вземе каквото си пожелае и да изчезне…

“С какво мога да Ви помогна?” чу приятен глас зад себе си.

Би могъл да се закълне, че преди минута там нямаше никого. Обърна се и замря. До скрита в нишата врата стоеше въплъщението на сексуалните му фантазии. Мургава висока жена с крака, за които и Мейси Кърин можеше да завижда, тяло с всички извивки, където е необходимо и красиво лице, с устни, които можеха да омайват и привличат. Една такава трябва да постави пред големия, за да може най-накрая да го откъсне от мъжкия задник, за който се е залепил. А малкия щеше да си идва често, ако жена като тази, го чака тук. Но разбира се, пръв той самият трябва да я опита. Казахме, женен е, обича жена си, но не е мъртъв. А и да беше…това парче и мъртвец възкресява, по дяволите.

И тя сега му се усмихваше и показваше прави равни зъби. Бели и красиви, като всичко в нея.

” С какво мога да Ви бъда полезна?” попита отново.

Изкашля се, за да прочисти гърлото си и отговори:
” Бих желал да закупя рубинения пръстен на витрината.”

“Ох, много жалко! Но той не се продава.”

” Тогава защо го излагате на показ?” искаше му се да попита, но не го направи. Вместо това въздъхна дълбоко и тъжно каза. ” Наистина жалко! Днес със съпругата ми празнуваме 25 години брак. Много щеше да ѝ хареса като подарък. Но какво да се прави…”

И се насочи към вратата.

” Почакайте!” спря го жената -мечта.

Той се усмихна и се обърна. Дори и при нея вървяха тези неща. Не беше изключение.

” Щом е за нещо толкова важно, можете да го вземете…”

” Каква е цената?”

“…но ще подпишем договор.”

Идеше му да се разсмее. Договор? За едно пръстенче, колкото и скъпо да е то? Май много насериозно се взема мацката.

И в този момент тя вече му представяше стандартен напечатан договор и с невинен глас питаше за данните му. Той ѝ каза. И я проследи как ги попълва.

” Желаете ли да го прочетете?” попита го и му протегна листите.

” Бейби, нямаш идея колко договора съм писал и подписвал.” си помисли и потърси къде да постави подписа си. Щракна писалката, приведе се , натисна върху първия лист, но нищо не се получи. Опита отново. Същото. Извади собствената си писалка, която не вадеше от джоба на сакото си (никога не знаеш кога може да ти потрябва), но и тя отказа да пише.

” По дяволите, не разваляй всичко точно сега.”

” Мисля, че имам още една вътре.” каза продавачката и влезе в скритата стая. Искаше му се да я последва и да ѝ покаже с какво още може да му помогне, но се въздържа. Нека първо свърши с днешните задължения, а от утре вече знаеше къде да я намери.

Жената се върна и той неволно се изсмя, когато видя какво държеше. Паче перо, потопено в шишенце с червено мастило. Сериозно? Къде се намираше? В средновековието? В тъмните векове?
Без да каже нито дума подписа двата листа, прибра единия от тях, взе и кутийката с пръстена, поставена в красива торбичка и излезе навън.

След като зави зад ъгъла, извади договора и се зачете. Смехът излизаше от всички негови пори. Мацката беше болна, напълно луда. Продаде му скъпо бижу за безсмъртната му душа. И трябва да се изплати до 24 часа. Най-добрата сделка, която някога е сключвал.

На следващия ден той свирукащ и доволен от приятно изкараната вечер шофираше към офиса. Забеляза идващия срещу него камион отдалеч и се опита да отбие встрани. Не успя. Автомобилът не му се подчиняваше. А камионът все приближаваше и приближаваше. Сякаш не го забелязваше.

Докато се стовари върху него.

Малко преди да издъхне той видя продавачката от кварталния магазин.

Смееше се.

Върху заключения в сейфа договор за покупко-продажбата на рубинения пръстен се появи още една дума.

Изплатено!