Извисение

Четиристотин са стълбите към Светилището.

Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце.

Песнопенията на послушниците идват от височината, прекъсвани само от свисъка на камшиците.

Един порочниѝ ще бъде приет в редиците техни, на път от страдание и зло ще положи греха си и не ще те изпитват съмнение в неговото правдиво пречистване.

– Готови ли сте, порочниѝ?

Тропотът на подсилените с олово подметки на ботушите се възпламени сред плющенето на дългите кожени езици. Баяна плъзна език по тънките си устни. Шестнайсет бяха порочниѝте на стълбите днес, но дарен с Извисение ще бъде един. Дланите му се потяха въпреки студа и за малко да изпусне чука. Бяха им ги дали, по чук на порочниѝ, с един лакът дълга дръжка и тежка каменна глава, и торба с големи пирони, призори, когато им донесоха и последната закуска в геола.

– Готови ли сте, порочниѝ? – извиси се отново писъкът на върховния от върха на стълбите. Като прегладняла улична кучка подушила тлъст кокъл, тълпата изрева в очакване на зрелището.

– Не искам да съм тук! Майко, майчице, ела и ме вземи! – проплака момчешки глас от ляво на Баяна. Лъхна го вонята на насрано.

– Затваряй си плювалника, гнидо – излая дребен, набит мъж отзад. – Майка ти духа на върховния на последната стълба на Светилището и се моли да прибере насраните ти гащи.

Чукът на момчето се спря в дланта на беловлас мъж с изразителни младежки черти.

– Ще оставиш ли детето на мира, а? – обърна се той към дребния. – Или искаш да си първият закован по пътя към Извисяването? Кълна се в кръвта от девствените поли на Родителката, че ще те прикова само с два пирона в змийските ти, подли очи.

– И ти го духай, белокоси. Заклевам се, че първите пирони ще забия в топките ти, а сухата ти пи*ка ще поднеса в ръцете на Върховния на стъпало четиристотин.

– Обещай ми! — извика момчето, обръщайки се към белокосия. В очите му Баяна видя отражението на оная кучка, тълпата, и там нямаше нищо човешко. По дяволите, няма ли да млъкне?!?

– Готови ли сте, порочниѝ?

Третото, последно повикване, увисна в настъпилата тишина.

Баяна стисна чука и затвори очи.

– Обещавам.

Нечии устни тихо мълвяха мъжка молитва.

– Прости ми, майко! – извика момчето миг, преди чукът на беловласия да размаже главата му в кървава пихтия и да падне на колене на първото стъпало.

Завъртя я невярващо към тълпата и протегна ръце.

– Майкоооо…

Баяна отвори очи и замахна.