Жорко и първата му любов

Звънеца иззвъня. Беше четиринадесети февруари, но той не значеше нищо за осемнадесет годишния Жорко, който пусна джойстика с нежелание. Беше сам вкъщи. Отвори, но на прага нямаше никой. Тогава усети нещо да се търка в краката му. Погледана и видя средно голямо сладко шарено коте. Като черното и бялото преобладаваха, но по него имаше и рижаво и жълто, даже и малко сивичко. Котето нежно мъркаше и с нежни движения показваше, че иска да остане с него.

– Хей, сладурче, кой те остави? – Вдигна го, котето се сгуши и замърка още по-силно. Жорко го прибра в кухнята и отвори хладилника.

– Сигурно си гладничко? – Видя голямо парче шунка, грабна я и отряза едно парче, което наряза на ситно в малка чинийка. Животинката директно се нахвърли на шунката, докато Жорко ѝ сипваше вода. Той го остави да яде и се върна в хола. Посегна към джойстика, но се отказа. Застана пред библиотека на майка си. Зачуди се? Тогава я видя! Усмихна се като пубер, виждащ голо момиче. Книгата бе „Любовникът на лейди Чатърли“ от Дейвид Хърбърт Лорънс. Въпреки че живееше с майка си Жорко бе вече осемнадесет годишен, а още не бе целувал момиче. Той седна на дивана и отвори неприличното четиво. Зачете се с интерес, но когато се бе потопил в книгата чу нежен женски глас:

–Жорко, с четене няма да научиш нищо, нека ти покажа това-онова на живо. – На вратата на хола се бе подпряло голо момиче с котешки очи и блестящи черни коси. Богинята чаровно му се усмихна, еротично облиза устни, а ръката ѝ се плъзна надолу по тялото.

Жорко изпусна книгата на пода, когато тя бавно се приближи и седна до него:

– Коя си ти? – зяпайки я попита той.

– Аз съм Ищар*, и на всеки твой осемнадесети Свети Валентин идвам да те образовам! О, велики Таммуз*…

* Ищар и Таммуз са главните герои на една от първите любовни истории в света. Но и тя преди повече от 4100 години е завършила трагично!