Клетка от кристал

Много отдавна, в далечно кралство, насред потъналите в сняг и студ планински върхове, се родил уродлив принц. Майка му, кралицата, била толкова отвратена от изчадието на което дала живот, че предпочела да се хвърли сред непристъпните урви обграждащи двореца, вместо да погледне отново отрочето си. Кралят, остарял преждевременно и съсипан от мъка нямал друг избор освен да отгледа единствения си наследник.

Детето расло сякаш не с дни, а с часове, но уродливия му вид така и не се подобрил. Въпреки всички илачи които забърквали лекари от близо и далеч кралския син ставал все по-уродлив с всеки изминал ден. До толкова бил противен видът му, че мнозина предпочитали да докоснат прокажен отколкото младия престолонаследник.

Кралят опитвал да се успокои с това, че синът му, макар и физически грозен, може да притежава вътрешна красота и доблест. Старият крал дълбоко се лъжел, разчитайки на това, защото синът му колкото бил грозен и уродлив, дваж бил по-злобен. Сякаш сърцето му било изгнило още при раждането му и единственото което му доставяло удоволствие било чуждото страдание. Накрая злобата преляла и младият принц посегнал на единствения човек който го обичал истински и безусловно. Озлобен принцът пронизал гърдите на баща си с хладната милувка на стоманата и отнел от него живота и короната.

Животът в малкото планинско кралство станал още по-мъчен, а хапещия дъх на планините бил за предпочитане пред лъха на леш който се разнасял от двореца и обгръщал царството. Новият крал намерил за съратници бандити и зли твари криещи се в мрачните дълбини на планините. Заедно със сподвижниците си той заточил почти цялото население на кралството си под планините, за да добиват скъпоценни камъни и злато. Оставил на повърхността само търговците, умелите златари и занаятчии както и шепа прислуга която да се грижи за изхранването и удоволствията на новата му свита.

Търговците на уродливия крал плъзнали като хлебарки из останалите царства предлагайки изкусно изработени украшения, съдове и блестящи в ярки цветове шлифовани скъпоценни камъни достойни за всяка кралска съкровищница и корона. В замяна на това купували екзотични храни, редки животни и където можело красиви девойки, а където не, се спускали хищните рояци планински бандити.

Апетитът на планинския крал за плът растял, но той не смеел да нападне открито някой от съседите си. Лукав като едноока невестулка той приспивал мнителните погледи на съседите си отрупвайки ги с бижута и купища сребро и злато, а когато намерел за угодно разпръсквал отровни лъжи между кралете настройвайки ги един срещу друг. Не копнеел за земи или богатства. Това което искал било царица с която да властва над безплодните си земи.

Скоро се разразила черна чума сред кралските дворове. Без време погивали знатните дами и принцеси, а билкари, знахари, лекари и учени хора се оказали безсилни пред тази прокоба. По кралствата запъплили дребните другари на тиранинан познати сред народа като джуджета. Те носели на раменете си саркофази от планински кристал и злато като дар от господаря си, но щом опечаленият крал заключел изстиналата си щерка в кристалния ѝ затвор и я положел в криптата, джуджета под прикритието на мрака я отнасяли потъвайки в планинските тунели познати само на тях.

В едно съседно на тиранина кралство управлявали смела царкиня с алени устни и снежнобяла кожа и нейната мъдра мащеха. Двете се разбирали добре и от дълго време отблъсквали упорити ухажори надяващи се да спечелят благоразположението, ръката и трона им. Девойката се съмнявала в мнимата болест почернила десетки кралства за това умолявала мащехата си да изработи отвара която да я приспи.

След дълго обмисляне мащехата ѝ склонила и чрез чародейство и алхимия омагьосала златна ябълка. Щом девойката отхапала от нея мигом се строполила бездиханна насред тронната зала, а скърбящата ѝ мащеха помолила тиранина за един от кристалните му саркофази, за да може да оплаче доведената си дъщеря.

Джуджетата се спуснали по-бързо от лешояди на мърша към опечаленото царство понесли на раменете си най-изящния кристален саркофаг подходящ на неземната хубост на младата царкиня. Едва дочакали да процесията да приключи и да положат прекрасната девойка в криптата и понесли златната клетка с кристални стени към ненаситния си господар.

Щом джуджетата стоварили ковчега в покоите на прокажения тиран, парченцето омагьосана ябълка се изплъзнало от устните на царкинята и тя си поела дъх, като че тъкмо се била родила. Пред замаяния ѝ поглед се открила чудовищна гледка. Огромната и мрачна спалня била изпълнена с посинелите трупове на млади девойки. Едни висели като кукли провесени от тавана, други били забити на куки по стените, а трети се въргаляли по земята. Някои тела били толкова осакатени и разложени, че трудно можело да се различи, че останките някога са принадлежели на хора.

Сред този ужас тя забелязала помръдване върху огромното легло. От ъгъла му се протегнала ръка с посинели и изпочупени нокти, а миг по-късно я последвала глава в пламнал водопад от къдрици. Царкинята едва сдържала писъка си прехапвайки език. Празният оцъклен поглед на мащехата ѝ я пронизвал. Над нея се надвесило същество по-грозно от смъртта. Изкривените му и обсипани в лезии ноктести пръсти се впили в шията на мащехата ѝ, а то сумтейки от удоволствие задвижило ритмично туловището си над трупа. В миг на екстаз съществото се извило и замятало като обезглавена змия над трупа. След това се стоварило тежко карайки кости, плът и легло да пропукат жалостиво.

Наситило страстта си съществото се надигнало и отправило малките си лакоми очички към царкинята в кристалния саркофаг. Бавно, къде търкаляйки се и къде влачейки се, премазвайки крайници и тела по пътя към целта си, то започнало да се приближава към ужасената царкиня. С всеки свой дъх тя различавала все повече от прокълнатото туловище което ръсело след себе си разложена плът и гной.

Когато гротескното подобие на ръка се отпуснало върху саркофага, кристалът се пропукал и натрошил. Ужасена царкинята стиснала едно от падналите парчетата натрошен кристал. Само болката на прорязващия я кристал ѝ напомняла, че това е реално и не трябва да трепва дори, ако иска да остане жива. Прокажения тиран навел пулсиращото си подобие на лице над нея, а от почернелите му устни, разтворени неестествено като паст на змия ,се спуснало лютиво зловоние последвано от език подобен на слузесто пипало. Точно в този момент царкинята замахнала с ръка и забила кристалния фрагмент в зейналата паст пронизвайки смъртоносно тирана.

Джуджетата избутали тежките златни врати към покоите на тирана понесли поредния труп на принцеса когато заварили туловището му отпуснато върху кристалния саркофаг който биливнеслипреди три дни. Този път вонята на разложение която се носела от уродливия им господар била непоносима. Джуджетата решили, че злокобният им повелител най-сетне е умрял и зашушнали заговорно как да вземат властта за себе си.

В този момент трупът се размърдал, кожата на гърба на мъртвия тиран се издула като огромен цирей в който се блъскали безчет змии и жаби. Блестящо острие,чисто като планинския лед, пронизало гниещата плът. Гнусният израстък се пръснал разплисквайки зловонна кръв и гной чак до погнусените лица на джуджетата. От трупа на господаря им се надигнало странно същество покрито в слузести вътрешности и кървави съсиреци. Съществото пристъпило грациозно стиснало в ръка кристалния къс с който си било пробило път през трупана изчадието. Очите му светели в мрака напомняйкисиния цвятотдълбините на ледниците. Бавно, то се отърсило от човешките остатъципо себе си, оставяйки с това и своята човечност.

Пред тях се изправила по-бяла от сняг красавица. Сини жилки пресичали студената ѝ кожа придавайки ѝ вид на мраморна статуя. Единственото което изтръгвало зрителя от тази заблуда били тъмните ѝ вишнови устни иоцветенитеѝв алено ръце.Щом призрачната девойка разтегнала устни взловещаусмивка, джуджетата разбрали, че имат нов господар, много по-безмилостен от първия. Скоро мълвата за новатавладетелкана планинските снегове и смъртта се разнесласред кралствата, а хората плахо шептяли за нея край припукващия огън. Дориизричането наимето ѝ всявало страх – Снежната царица.