Краят на битките

Войната остави само разрушения. Двата воюващи блока не бяха използвали оръжията си за масово унищожение. Но въпреки това населението на Земята се беше стопило до няколко стотин хиляди души. Живота се бе променил. Всички бяхме войници – мъже, жени или деца. В този миг всичко се промени.

Аз и четирима оцелели евроатлантически войни трябваше да стигнем Плевен за нови назначения. Водеше ни майор Нелсън от американското командване. Стъмни се и ние си направихме лагер между дървета. Стъкмихме огън и петимата хапнахме около него. Мой ред бе да съм на пост за първите два часа. Нощта бе ясна, звездите изглеждаха тъй близо. Загледах се в тях, за тези години в битки нямах време да забележа тази красота. Роден съм в България, хората, които са родени преди войната казват, че някога била красива страна с прекрасна природа. Но аз я познавам като бойно поле. И докато се радвах на звездите чух изщракване, като от настъпена клечка. Вдигнах своята пушка FN SCAR-H Mk2 с окуляр за нощно виждане и се заоглеждах в тъмното. Тогава ги видях. Четири мутанта! Веднага събудих всички. Тези същества бяха плод на провалил се научен експеримент. Те мразеха всички хора! Майора нареди да се прикрием, но те не чакаха. Прекършиха две дървета и двама от другарите ми бяха повалени и изкормени. Останалите трима започнахме да стреляме по тях от страх, без заповед. Куршумите ни не успяваха да ги наранят. Едно идваше към мен, когато експлозия взриви другите три същества. Четвъртото ме погледна, след което се оттегли бързо и безшумно както бе дошло. През дърветата чухме китайска реч. Вдигнахме ръце, но командира им каза на чист английски:

– Сигурно не знаете, но ръководствата на двата блока са мъртви! Повечето не знаем за какво е започнала войната. Време е да спрем! Трябва да изградим отново планетата си. Битките трябва да са срещу същества като тези. Остатъци от военното минало. – Той поведе войните си. Аз никога няма да забравя мъдрите думи на този човек. Те дадоха началото на нов свят…