Кристалната долина

Малка долина, скрита в сърцето на горите, беше позната само на старите легенди. София дълго търсеше това място, вярвайки, че тя е последната, която може да възроди магията на кристалите. Легендата казваше, че единствено чистото сърце ще може да влезе в долината и да извика забравената сила.

Когато стъпи в центъра на долината, земята сякаш потрепери. Въздухът беше наситен с магия, а сред зеленото море на дърветата се открояваха хиляди блестящи кристали, които излъчваха мек, но пронизващ блясък.

„Ти ли си?“ – чу глас, който сякаш идваше от самата земя.

София се обърна и видя стария страж на долината – древен дух, съхранил силата на кристалите. „Аз съм,“ прошепна тя, като вдигна ръка към най-големия кристал.

Светлината избухна, и нова магия се събуди в света.