Листа

Изкачвах се по стръмната пътека осеяна с камънаци и шума. Времето беше топло. Слънчевите лъчи се процеждаха през клоните на дърветата. Лек ветрец раздухваше листата и те пърхаха в унисон.

Задъхвах се. Главата ми бумтеше. Изпотих се. Мислите ми се рееха, но все се завръщаха към скандалът с жена ми сутринта, щом не ѝ донесох пари. „Изрод, мухльо, нещастник“ – думите ѝ кънтяха в ушите ми. Напомняше ми на бившите ми. Не оценяваха усилията ми. Не е лесно да издържам домакинството.

Какво пък? Харесвам си работата, чисти проблеми. Поредният е закопан. Щях да си седна в хижата да изям една паста и настроението ми щеше да се разведри. Наемен убиец цял живот, вдовец – не толкова дълго. Подсмихнах се.

Подхлъзнах се. Шумата ме повлече. Главата ми се удари в камък. Умрях.