Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Листа
Радина Ангелова
Изкачвах се по стръмната пътека осеяна с камънаци и шума. Времето беше топло. Слънчевите лъчи се процеждаха през клоните на дърветата. Лек ветрец раздухваше листата и те пърхаха в унисон.
Задъхвах се. Главата ми бумтеше. Изпотих се. Мислите ми се рееха, но все се завръщаха към скандалът с жена ми сутринта, щом не ѝ донесох пари. „Изрод, мухльо, нещастник“ – думите ѝ кънтяха в ушите ми. Напомняше ми на бившите ми. Не оценяваха усилията ми. Не е лесно да издържам домакинството.
Какво пък? Харесвам си работата, чисти проблеми. Поредният е закопан. Щях да си седна в хижата да изям една паста и настроението ми щеше да се разведри. Наемен убиец цял живот, вдовец – не толкова дълго. Подсмихнах се.
Подхлъзнах се. Шумата ме повлече. Главата ми се удари в камък. Умрях.
Радина Ангелова
Подобни Микроистории
Клетка от кристал
Много отдавна, в далечно кралство, насред потъналите в сняг и студ планински върхове, се родил уродлив принц. Майка му, кралицата, била толкова отвратена от изчадието […]
към публикациятаМомичето без ръце
В селото казваха, че мелничарят е продал душата си, за да спаси мелницата от потопа. Истината беше по-лоша: продаде дъщеря си. Реката ревеше, колелото се […]
към публикациятаПриятели плъхове
Имало едно време в малко село, сгушено между високи хълмове и на край безкрайната гора, едно семейство – баща, майка и техните две деца: братче […]
към публикацията
