Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Листа
Радина Ангелова
Изкачвах се по стръмната пътека осеяна с камънаци и шума. Времето беше топло. Слънчевите лъчи се процеждаха през клоните на дърветата. Лек ветрец раздухваше листата и те пърхаха в унисон.
Задъхвах се. Главата ми бумтеше. Изпотих се. Мислите ми се рееха, но все се завръщаха към скандалът с жена ми сутринта, щом не ѝ донесох пари. „Изрод, мухльо, нещастник“ – думите ѝ кънтяха в ушите ми. Напомняше ми на бившите ми. Не оценяваха усилията ми. Не е лесно да издържам домакинството.
Какво пък? Харесвам си работата, чисти проблеми. Поредният е закопан. Щях да си седна в хижата да изям една паста и настроението ми щеше да се разведри. Наемен убиец цял живот, вдовец – не толкова дълго. Подсмихнах се.
Подхлъзнах се. Шумата ме повлече. Главата ми се удари в камък. Умрях.
Радина Ангелова
Подобни Микроистории
Спасение
“… Изпиват душата ви и омерзяват телесата ви! Спасете се от лукавите – с болка, в последния ден да откупите греховете си! Елате, несретници, елете, […]
към публикациятаСтуденият чай
Детето се бореше с разпенилата се вода която се опитваше да го притегли дълбоко в своята студена прегръдка. Очите му се бяха оцъклили като на […]
към публикациятаКрадец на сърца
Обичам жените. Забележете, не момичетата, не девойките, а жените. Наблягам на това защото това е като да описваш цели три различни вида от едно семейство […]
към публикацията
