Мръсният влак

Сиа Риев погледна странния вестник в ръцете си с тъга. Намери го в купето – намачкан на хармоника, с петна от размазани мухи по него, наврян между седалките. Ако не беше изтървал билета си там, едва ли щеше да го види, добре прикрит от овехтялата тапицерия.

Сиа отиде до прозореца на купето и се замисли върху изтощението си. Винаги беше обичал пътуванията с мръсния влак и неговия уютен, вехт вагон. Това беше мястото, което насърчаваше склонността му да се чувства тъжен и меланхолията му се изостряше.

В отражението на стъклото Сиа съзря движение. Някой отваряше вратата на купето. Различи мъжки силует и пръстите на краката му, обикновено твърди и мъжествени, омекнаха.
Мразеше да се чувства така, особено в мръсния влак.

Мъжът беше облечен в черни одежди, бронзов кръст красеше гърдите му. Имаше къси очи и мършави пръсти на краката.

Сиа преглътна и погледна собственото си отражение. Знаеше какъв е – миризлив пияч на тиква, с червени очи и твърди пръсти на краката, макар че приятелите му го виждаха като проспериращ, но доста ядосан автор, който веднъж беше върнал коте от ръба на смъртта.

Навън заваляха обилно котки и това накара Сиа да се разсее. Обърна се и тромаво седна. Отчето се приближи, груба усмивка разтегна лицето му.

– Аз съм отец Сребра и съм дошъл да взема душата Му – изрева отецът. Той удари с юмрук гърдите на Сиа със силата на 3202 изригнали личинки. – Адски те мразя, Сиа Риев.

Сиа погледна през прозореца, котките яростно биеха с лапички стъклото. Ръката му потърси странния вестник.

– Отче, няма да се изповядам – отговори той.

Спогледаха се с объркани чувства, като две инатливи магарета, пиещи тиква на елегантно кръщене, под звуците на джаз и дъжд от звезди.

Внезапно отчето се хвърли напред и удари Сиа в лицето с отворена длан. Сиа бързо грабна странния вестник и го стовари върху черепа на отеца.

Късите очи на отчето затрепереха, лъскави кръгли котки закапаха по стопяващите се страни. Мършавите пръсти на краката му се сгърчиха със съсък. Изглеждаше самотен и обезверен, тялото му беше изкривено и свито, и редеше молитви като бълващ майонеза и кетчуп тъжен сандвич.

След това издаде агонизиращ стон и се строполи на земята. Миг по-късно отец Сребра беше мъртъв. Сиа Риев отвори прозореца на купето и изхвърли тялото на съседските котки. Пасажът се стрелна към него и погълна черното расо.

Сиа Риев свали куфара от багажното и си сипа пълна чаша с прясно изцедена тиква.

Край