Над облаците винаги е слънчево!

Странно, не ме е страх! Не ме беше страх, и когато ме наблъскаха в каросерията на камиона пълен с кокошки в клетки. Някак миризмата на курешки и кудкудякането ми действаше ободряващо предвид ситуацията, в която се намирах. Избрали ме, защото съм образована и успешна. Щели да продадат органите ми на черния пазар. Смятат, че щом съм преуспяла ще получат добри пари. Какви глупаци! Убедени били, че мозъкът ми щял да се продаде много бързо и на висока цена. Не съм сигурна кое повече ме притеснява, мисълта че тези гнили човекоподобни вярват, че има трансплантация на мозък, или че ако на някой му се трансплантира от умен и талантлив човек, и този щастливец ще се превърне в такъв. Каква зашеметяваща глупост! След всичко преживяно накрая ще приключа тук, на тази кушетка, която смърди на амоняк и група малоумници ще режат тялото ми, докато се вълнуват, че са новия доктор Франкенщайн. Мисля, че тази смърт е обида за интелигентността ми.

Над мен се надвеси мъж с мръсна коса, която се размазваше по челото му, носеше маска, но някак усещах усмивката зад белия плат, демоничните му очи го издаваха – светеха от задоволство. Погледнах го и с цялата си смелост заговорих.

-Не искам последните ми думи да са свързани с това какво мисля за обезпокоителния ви умствен капацитет и тази черна, мръсна душа, която носите. Искам само да помоля да намерите добро място за сърцето ми, преживя много.

Маскираното лице не каза нищо. Обърнах главата си към лампата, която светеше леко, но някак меко и топло. Засмях се, а след това продължих да говоря.

-Знаете ли, че винаги над облаците е слънчево. Независимо колко е мрачно, когато се изкачиш нависоко там винаги е светло.

Лампата примигна, след това потънах в светлината.