Непозната планета

Космическият кораб се сурна, застърга по неравна повърхност. Подскочи. Нана дръпна ръчката. Опита се да овладее положението. Наложи се аварийно кацане на близката непозната планета.
Максим нахлузи слушалките на главата си. Разтреперан набра координатите.

– Ало! Ало! Тук корабът Майка 2… Чувате ли ме – Централа Земя!!! Чувате ли ме…

Нана остави Максим сам. Отиде в съседното помещение и натисна копчето на стената. Вратата се отвори. Метална стълба се спусна и се спря до напуканата от сушата червеникава почва. Нана слезе по стъпалата. Вдиша с пълни гърди свежия въздух. Огледа се. Любопитството я накара да тръгне напред. От ляво се чуха тихи стъпки. Тя се обърна към шума. Пред очите ѝ от нищото се появи малка група жени. Вървяха раздалечени една от друга. Белите им полупрозрачни дрехи, стигащи до земята, покриваха главата, раменете, скриваха лицата и ръцете им. Грациозните им движения образуваха нежни гънки около краката. Нана озадачена ги последва. Те не я видяха. Тя за бърза и успя да ги настигне. Протегна ръка. Докосна рамото на една от жените. Ръката ѝ потъна, плъзна се през тялото на жената. Нана се ужаси. Безплътни. Жените се отдалечиха. Скриха се зад развалините на античен храм. Трябваше да се върне при Максим. Докато се оглеждаше видя как пред нея сивият хълм се раздвижи. Надигна се. Разпери дълги безформени, подобни на октопод, пипала. Зловещи очите му засвяткаха в основата на огромната издута, като балон глава. Туловището му, колкото триетажна къща, с бавни и отмерени движения тръгна към нея. Нана побягна. Запъхтяна влетя в каютата при Максим.

— Свързах се със Земята. Отстраних повредата. Потегляме.

— Максим! Чудовището! Виждаш ли го?!?

— Виждам го! Бързо! Бързо! Трябва да отлетим! Заеми мястото си!

Чудовището докосна с пипалата си космическия кораб. Нана и Максим залитнаха. Дадоха старт. Космическият кораб се издигна. Полетя всред звездите, на път към Земята.