Отплата

В стари времена, в една малка къщичка живеело скромно семейство с три сестри.

Най- голямата се казвала Мартина, кръстена на пролетния месец. Средната се казвала Марина защото очите ѝ били сини като морето . Най малката се казвала Милена, защото била мила и добра. За зла беда родителите им се споминали от коварна болест. Трите сестри останали самички. Най- голямата наследила магарето, средната кучето, а за най- малката останал петела. Живеели в любов и разбирателство сиротните момичета. Лете събирали билки в гората и ги продавали на пазара в града, а зиме събирали съчки за да изкарат някой грош.

Едно лято била голяма суша. Слънцето вилнеело по небето с огнени мечове и посичало всички тревички. Все по- трудно се намирали билки. Момичетата ходели все по- далече от дома да търсят чудодейните си растения. Веднъж се отдалечили прекалено много. Навлезли в мрачна, усойна гора. Вятърът галел телата им с мъртвешки хлад. Дърветата протягали към тях кокалести ръце и скубели косите им, и драскали лицата им. Призрачен вик раздрал тишината. Момичетата подскочили със свити сърца и се притиснали една в друга. Викът преминал в стенание после в плач, след това в жално скимтене.

-Някой е в беда, трябва да му помогнем – казала най- голямата сестра.

Забравили страха си хукнали да се притекат на помощ. Дълго се лутали в гората водени от жаловития глас. Накрая открили малко изворче, а над него, на едно дърво чиито клони докосвали небето съзрели желязна клетка, в нея дребна старица, съсухрена като стафида, ронела огромни сълзи и оглася с виковете си гората. Щом ги видяла от далеко се развикала:

-Момичета, помогнете ми! Спасете ме, мили, прекрасни момичета!

-Коя си ти и защо си там?- попитала Мартина.

-Ох, нещастната аз- завайкала се старицата- Аз съм млада и красива принцеса от далечно кралство, но един зъл магьосник ме превърна в това старо грозилище и ме затвори тук.

-Защо?- в един глас попитали сестрите.

-Защото се нуждаех от живата вода, която тече от този извор. Исках да спася болните си дечица, а злият магьосник ме обрече на вечни страдания. Какво ли правят сега моите ангелчета, дали изобщо са живи? Те се нуждаят от мен. Нуждаят се от живата вода. оооооххх!- Още по силно и жално заплакала старицата.

Свили се от мъка сърцата на сестрите, тогава в краката им пробягала малка мишка.

-Не ѝ вярвайте!- зацвърчала тя.-Това е зла вещица. Тя искаше да завладее вълшебния извор само за себе си и убиваше всеки, който го доближи, но пазителят на гората я наказа.

-Неее, не ѝ вярвайте!- проплакала старицата- Тя е слуга на магьосника. Моля виии, помогнете на дечицата ми!

Големите сълзи се ронели като дъжд, а жалните стонове разкъсвали сърцата на сестрите. Тогава единодушно решили да спасят нещастницата от дървото. Клонът, на който висяла клетката не бил много здрав. Трите с мъка се изкачили по дървото. Надрали коленете си, ожулили ръцете си, но били готови на всичко да сторят добрина. Щом се изкачили до клетката трите се хванали здраво за нея и започнали да се люлеят с всичка сила. Клонът се счупил и всички полетели към земята. От падането желязната врата се разбила и старицата излязла на свобода. Тогава жалният и глас се сменил със злобен кикот. Мълнии раздрали небето.

-Глупави и наивни човешки същества, колко сте лесни за маниполиране! Хахахаха!

-Нали ви казах- изцвърчала мишката- не ме послушахте, сега…?- и се скрила в някаква дупка.

Вещицата скочила в извора и започнала да се плиска с водата. Ставала все по- млада, все по- огромна и все по- силна.

Мартина я издебнала, хванала големият клон на който висяла клетката и замахнала към вещицата. Клонът се стоварил на ръката ѝ, но тя не изохкала дори. Била станала толкова огромна, че момичетата пред нея изглеждали като малки кукли. Хванала Мартина с една ръка и я вдигнала във въздуха.

-Ти малко, жалко същество, опитваш се да ме нараниш? ХАХАХА, няма да стане, момиченце.

Вещицата откъснала ръцете на мартина, смачкала я, като малка буболечка и захвърлила безжизненото ѝ тяло.

Докато държала Мартина, сестрите ѝ се опитвали да ѝ помогнат. Марина се качила на крака ѝ и забила големия кол в ходилото ѝ.

Вещицата толкова бързо хванала Марина, че тя не могла да разбере защо земята се откъсва от краката ѝ.

-Ще ти дам аз да нараняваш краката ми, какво си мислеше, глупаво момиченце?

Вещицата откъснала и двата крака на средната сестра и нея захвърлила, като ненужен боклук.

В това време най- малката измислила хитър план. Изкачила се на близкото дърво. Замахнала с един клон да го забие в очите на вещицата, но тя я хванала във въздуха.

-Глупачка! Ще ти покажа как се прави.

С острият си нокът на кутрето извадила и двете очи на момичето и него захвърлила при сестрите му. Като се успокоила се превърнала в красиво момиче и тръгнала към града да прави злини.

В това време животните на сестрите се тревожели, че много закъсняват и тръгнали да ги търсят. Открили обезобразените им безжизнени тела в гората.

-Злата вещица го направи- показала се мишката и им разказала всичко.

Животните открили вещицата, която тъкмо подпалила една къща пълна с хора и си подмятала руса главица на малко момиченце, което тъкмо била изяла. Магарето я ритнало с всички сили в главата и я зашеметило. Метнали я дружно на гърба му и я занесли при момичетата. Тогава петела и извадил очите. Кучето и откъснало ръцете и краката. Потопили момичетата в живата вода. На Мартина сложили ръцете на вещицата. На Марина сложили краката на вещицата, а на Милена сложили очите на вещицата. Момичетата се възстановили и новите части добре им прилегнали, пречистени от злобата.

До извора останало да се търкаля осакатеното туловище на злата вещица. Само устата и работела. Тя ту крещяла и проклинала злостно, ту ридаела жаловито. Мишката не издържала на този шум и ѝ прегризала езика. Оставили я жива, защото вещиците са безсмъртни. Оставили я да усеща вятъра и слънцето по кожата си, да чува присмеха на птиците и отвратените възгласи на преминаващи пътници, да чува как бълбука живата вода, но да не може да се докосне до нея. Защото това е заслужената ѝ отплата.