Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Анджи беше твърде добра за този свят. Нямаше никаква грубост и агресия в нея. Държеше се мило и с разбиране към всички. Състрадателна, със силно чувство за емпатия, тя помагаше на всичко живо. Лекуваше уличните животни и помагаше на дивите. Природата сякаш усещаше това и ѝ бе приятелка. Дотолкова, че дори пеперудите идваха при нея и без страх кацаха по ръцете ѝ.
Не същото обаче се отнасяше за хората. Те са жестоки. И по-диви животни, като надушат плячка, я изяждат. Хората усещаха благата ѝ и крехка природа и се възползваха от нея. Още от малко дете търпеше подигравките на връстниците си. Но в училище имаше донякъде защита от учителите. Но когато навлезе в живота на възрастните, вече нямаше закрила. Където и да почнеше работа, едно и също се повтаряше. Колегите ѝ, усетили добротата ѝ, я тъпчеха и злепоставяха. Притискаха я, обвиняваха я. Дори ѝ пречеха да си върши работата. А горката Анджи, не можеше по никакъв начин да се защити. Толкова се възползваха от благия ѝ характер, че дори не ѝ позволяваха да се изкаже. Местеше се от работа на работа и все така се получаваше- биваше потъпквана от другите.
На всичкото отгоре бедите не идват сами. Беше влюбена в един човек. Единственият, който я разбираше, държеше се мило с нея и я подкрепяше. Дори ѝ даваше съвети и я учеше как да оцелява в жестокия човешки свят. Но съдбата бе твърде жестока и те не можеха да бъдат заедно, въпреки, че бяха толкова близки.
Една вечер, може би Вселената бе решила, че на Анджи ѝ стигат толкова мъки и тя се превърна в ангел. Неземно красив с искрящи бели крила и ореол от светлина. От тогава от време на време тя пуска по някое бяло перце, с което да дари по малко от добротата си на този свят.