Покаяние

Леденото сияние на ноемврийската луна проследи с бледите си лъчи сянката на отец Норман, която се прокрадна по пътеката между плачещите върби към параклиса на колежа “Хейлибъри”. Свещеникът пръхтеше под тежестта на куфара в ръцете му. Пот се лееше от оплешивяващото му теме към подпухналите му свински очички. Преди да свие към гробищата отчето отпусна шевът на робата си, която беше набрал в ръка, за да не го препъва, и забърса мазната роса от веждите си, докато ушите му слушаха наострено.

‘Слава Господу! Оная любопитна клюкарка, мадам Бърнс, не ме последва’.

Стъпките му го отведоха в най-далечния край, почти до стената на гробището, граничща с гората. Ямата, изкопана предната нощ, зееше като уста на глухоняма вещица с изтръгнат език. Уста, която никога нямаше да издаде тайната му.

След Коледната ваканция учениците се завърнаха в общежитията. Празните коридори на Имперския Колеж се изпълниха с глъчка, но мълвата за изчезването на Ребека Честърфийлд бързо потуши въодушевлението.

– Знаете ли, че никой не я е видял да напуска?

– Бърнс каза, че я е видяла до телефона в предверието час преди да заключи вратите.

– Сигурно пак е избягала от баща си… Знаете, след развода…

– Хайде, стига с предположенията. Полицията е информирана и ще я намерят. Недейте да плашите зайците – пошушна Евърли и кимна към групата деветокласници приближаващи по сумрачния коридор на общежитие “Хемингуей” – След час сме на вечерна литургия. Отчето пак ще ни нахока, а ако нямаме късмет ще ни накара да четем “Покаяния” коленичили в килера.

Лицето на Оливия се изпъна при споменаването на килера, на бързо прикри спазъмът с оттренирана усмивка.

– Всички сме грешници! Носители на първородния Евин грях – сивите, вдлъбнати в тлъстина, очи на Отец Норман се впиха в седалките от дясната страна на амвона, отредени за студентите от женски пол. – Покайте се!

Късият му дебел пръст се насочи към Оливия, която преглътна с пресъхнало гърло, а розовият му език се плъзна извън тънките, стиснати устни и похотливо ги навлажни.

Месестата ръка едва се бе върнала върху полираното дърво и удари първият трус. Цялата сграда се разлюля. Мадам Бърнс, която седеше на първия ред отдели благоговеещ поглед от отчето и скочи на крака. Вратата на претъпкания параклис се затръшна, разсипвайки парчета отронена мазилка по пода.

Бледа сянка, в раздърпана ученическа униформа, се отдели от затръшнатата, дъбова врата. Тъмна маса, сплъстена коса, покриваше лицето на привидението.

– Покай се! – съсъкът прокънтя в извитите тавани и ехото го разнесе из притихналия Божи дом.

– Покай се за безразличието си! – демонът извърна предната част на тялото си към Оливия – Ти беше най-добрата ми приятелка, а ме остави насаме с него!

Тънка струйка черна слуз пропълзя от сгърчената длан на създанието и обви обвинената, която не успя да издаде звук.

Всяка стъпка на сянката предизвикваше нов трус.

Стъпка – тремор.

– Покай се за слепотата и мълчанието си! – слузта се изстреля към мадам Бърнс, която успя единствено да извие преди да бъде заглушена – Ти ни видя! Видя че той ме поведе към килера. Покай се за лъжите си!

Тъмна течност се разля по белите стени на параклиса и запълзя към амвона.

Стъпка – тремор, стъпка – съсък.

– Покай се за богохулството си Отче! Покай се за плътските си страсти! Покай се за насилието, което извърши с името Божие на уста! – привидението избухна в кикот и този път с гласа на Отец Норман изръмжа възбудено – ‘О, Господи, каква тясна цепка имаш Беки! Точно така, малката ми… Даааа! Когато се дърпаш ми харесва повече!’.

Сянката отхвърли рязко коси и мъртвешкото лице на младата Ребека Честърфийлд се разтегна в разкривена усмивка към треперещите й съученици, под която ясно личаха две сини длани обгръщащи гърлото й.

Черната слуз направи пълен кръг около дървения амвон. Отчето понечи да се предпази, но слузта обгърна пръста който минута преди това обвиняваше грешните женски и той изпука, гротескно извит нагоре към китката на пасторската ръка. Беки пристъпи отново.

Стъпка – тремор. Стъпка – съсък. Стъпка – изпукване на кост.

Последната, отделяща я от отеца, изви рязко главата му и бездиханното му тяло се стовари върху гладкия мраморен под.

Сянката се обърна към съучениците си. Черната слуз се изви около нея, оформи фуния и се изстреля към купола на параклиса.

Патологът пристигнал на местопрестъплението установи наличието на труп. Мъж на средна възраст, ниско, обемисто телосложение. Причина за смъртта – множество счупвания. За първи път виждаше случай в който всяка костица в нечие тяло е натрошена. Още по странни бяха нараняванията на оцелелите от срутването на параклиса. Повечето присъствали не помнеха нищо. Една от учителките и една ученичка, трябваше спешно да бъдат откарани до болницата за изгаряния. Едната с прогорени очни ябълки, а другата с прогорен език. Странни наранявания за срутване при земетресение…