Половин душа

Живяла някога кралица една
в малка дивна и мирна страна.
Красива и мъдра била,
за поданиците си най-добра.
Кралицата дълго мечтала да има деца ,
но с краля си нямали даже рожба една.
Появил се веднъж лечител лукав,
прегърбен и дрипав, но с поглед корав.
Обещал на кралицата да я дари с дъщеря,
но поискал в замяна висока цена:
– Искам половината от твойта душа.
“Защо само половината?” – помислила тя,
спогледали се с краля двамината
и кралицата на лечителя протегнала ръка.
Разляла се по лицето му ръждива усмивка
и подал на кралицата горчива напитка.
Отплатата си щял да вземе,
когато на раждането дойде време.
Помислил си краля дали да не го убие
или от него кралицата да скрие.
Но тя го убедила милата:
– Нали иска само половината.
9 месеца принцесата радостно очаквали
и за лечителя двамата забравили.
Започнала кралицата да ражда
и внезапно за кръв изпитала жажда.
От себе си изпитала погнуса,
но забравила, щом видяла на бебето главичката руса.
В този миг лечителят почукал на вратата:
– Време е за моята отплата!
Влязъл все тъй дрипав и лукав
и извадил стъклено шишенце от единия ръкав.
Отворил го и на кралицата половината душа
се вляла в него на мига.
– А другата половина, кралице,
ще дадеш на своето детенце.
С краля ахнали двама,
но късно било за отмяна.
Кралицата от мила и добра
превърнала се във вампирка зла.
Разлял се на лечителя зловещия смях,
беше я примамил в най-ужасен грях.
Кралят грабна бебето без да попита
и побърза да извика своята свита.
Прогони своята любима
с мъка непрежалима.
И настана тогава в кралството беда ужасна, кралицата някога мила и прекрасна,
връхлиташе нощем деца кръвожадна
и изпиваше кръвта им оставайки вечно гладна.
Никой не можеше да я спре ,
ни рицар, ни вещер – нямаше как да умре.
И тогава почука отново на вратата лечителя дрипав.
На краля предложи спасение,
но срещу много трудно решение.
– Ще върна кралицата обратно у дома,
но за съпруга ще ми дадеш твойта дъщеря.
Кралят горчиво заплакал,
но и минута повече не чакал.
Върнал се лечителят с кралицата под ръка:
– Сега , кралю, й дай половината от своята душа.
Върнал се в кралството мира.
Принцесата растяла ,
но душата й копняла да е отново цяла.
Сънувала шишенцето на лечителя в ръкава,
не можела покой да намери ни легнала, но седнала , ни права.
Родителите клети гледали с тъга
как детето им се превръща в млада жена.
В деня на шестнайсетия й ден рожден
дошъл лечителя и я отвел във плен.
Завел я в свойта пещера:
– От днес си вече вещерска жена.
Научил я на свойте занаяти,
приготвяла различни опиати.
Изтръгвали на кучета сърца,
гадаели на телешки черва.
Но тя копняла за половината душа
и го заклала под червената луна.
Преровила широките ръкави,
шишенцето взела с треперещи длани.
Кръв давела нещастния й мъж,
но той грабнал шишенцето и отпил веднъж. Отишла в него половината душа
и жена му паднала съсипана в скръбта.
Молела го да не умира,
на тя сама го бе убила.
Броди дрипава и грохнала сега
и продава лекове за половин душа.