Ролекс

–Добре дошла, г-жо Сарачева! Радваме се да ви видим отново! Насам, моля, очакват ви! – прикани я със знак на ръката Ралфи – хостът – и с грациозна походка тръгна към масата. Флора приглади на една страна косата си, и почуквайки с чисто новите си маркови обувки, последва любезният служител.

-Заповядайте! – дръпна столът Ралфи, за да седне дамата, подаде едно меню и се оттегли.

-Отче, – с разтревожен поглед започна Флора, докато полагаше бяла, копринена кърпа върху коленете си. Отпи глътка вода от кристалната чаша поставена до излъсканите до блясък прибори и продължи. – успях да прекратя ситуацията, много мислих върху последният ни разговор и осъзнах, че бяхте прав. Благодаря, че отново ми показахте правилният път!

-Дъще, не търси правота в моите думи, търси ги в словата на Бога, а той го е изрекъл много преди теб и мен: „”Бракът да бъде почитан от всички, и леглото – неосквернявано; а блудниците и прелюбодейците Бог ще съди.”, Евреи 13:4:.

-Амин, отче, съгреших ужасно. Поддадох се на грешни трепети, пренебрегнах истината и се втурнах към чужди обятия, само защото се чувствах отблъсната и наранена, не би трябвало това да ме води към грях. Чувствам се сякаш сама предадох себе си. Искам да ви благодаря, и моля, приемете този подарък от мен.

Флора плъзна лекичко зелена кутия със златист надпис към Божият си събеседник и срамежливо се усмихна. Отец Фил сключи вежди, сякаш не одобряваше жеста, но след миг върна усмивката и пое подаръка. Сгушен в сатен лъщеше златен часовник. Двамата се спогледаха отново, всеки със своята усмивка, прикриваща собственият си грях. Хапнаха набързо по едно блюдо, завършиха обяда със сметанов десерт и след това любезно си пожелаха хубав ден, обещавайки си, че ще говорят отново след неделната литургия.

Флора се прибра, направи си чай от лайка и излезе на верандата. Оглеждаше огромният двор на луксозната си къща, вятърът докосваше нежно водата в басейна, образувайки малки, игриви вълнички. Чаят беше още горещ. Леко подухна в чашата и внимателно отпи. Голяма тежест падна от гърдите ѝ, почувства облекчение, но и силна нужда от мъничка доза адреналин. „Не!“ – сякаш вътрешно изкрещя.

-Боже милостиви, прочисти мислите ми. – жално прошепна.

-Флор! – чу се мъжки глас. Съпругът се прибра.

-Идвам, скъпи! – отвърна и с подскок се върна обратно в къщата.

В неделя Флора се събуди много рано, още беше тъмно. Стомахът ужасно я болеше, сякаш всеки момент ще се изпусне. Свита на тоалетната чиния, през сълзи се молеше болката да отмине, но нищо не се случваше. Нещо в това болезнено начало на деня подсказваше, че се задава проблем. Облече си жълтият костюм, вдигна косата си на стегнат ток, гримира се семпло, грабна чантата и се качи в колата. Църквата беше на точно седем пресечки от дома ѝ. Паркира и остана няколко минути, не искаше да влиза сама, затова чакаше познато лице. Никой не се появяваше, а литургията щеше да започне точно в 8:30ч., оставаха 9 минути. Накрая се отказа да чака и тръгна. Тичешком премина улицата и влезе в храма. Светлината е намалена, трудно се виждаше. Наосът бе пълен, всеки заел мястото си в мълчание с поставен воал върху главата си. Флора се зачуди, докато си проправяше път в края на последния ред. Отец Фил застана пред олтара, вдигна ръце и заговори:

-Твоят грях не ще бъде изкупен! Очите ще бъдат изгорени! От ръцете ти ще капе кръв! Сърцето ти ще спре да бие! Устата ти не ще изрече нито звук повече! – с размах на ръцете просветна златният Ролекс на лявата му китка. Огнен лъч разцепи първият ред. Всеки вярващ падна на пода с кървящи уши. Флора се разтрепери. Обърна се в паника към стоящият до нея, който не помръдна.

-Какво става, какво се случва? – свали воалът, но фигурата до нея нямаше лице, само тъмна, чорлава коса, която падаше върху увиснали рамене.

Започна да пищи, тялото ѝ се тресеше и не можеше да помръдне. Отец Фил повдигна отново ръка и отново лъчът проби останалите редове и стигна до лицето на Флора. Премина като ток. Тя се хвана за очите, не можеше да вижда, усещаше ръцете си мокри и лепкави. Падна на пода превита. Сърцето ѝ биеше толкова силно сякаш се състезаваше с болката в главата ѝ. Чу се отново гласът на свещеника:

-Остани така, чедо, не мърдай, кажи сто пъти Отче Наш!

Всичко стана черно, черно и грозно. Хорът запя „Аве Мария“.