„Сауин“ – денят преди Вси Светии!

Беше тридесети октомври, жълто-оранжевите листа падаха и примамливо се носеха от хладния есенен вятър. Самотна пейка в парка отново беше празна, неизползвана от никого. Листата я бяха замаскирали и тя някак се сливаше с целия есенен пейзаж. Деня беше към своя край, на съседните пейки бяха насядали маскирани младежи, които се смееха и пиеха бира. Момчета закачаха момичетата, а момичетата се правеха, че не им харесва. От тях долетя празна опаковка от чипс. Тя се настани върху листата покрили пейката. Едно момиче тръгна да го изхвърли, но приятеля ѝ я придърпа към себе си. Страстно я целуна, езика му пребори нейния и проникна чак до гърлото ѝ. Момичето превъзбудено се усмихна. После на свой ред го целуна пъхайки ръката си в панталона му. Другите я забелязаха, и избухнаха в окуражителни викове. Това рязко смути момичето, която се изчерви и плахо си извади ръката, пъхайки пръст в уста си нежно му прошепна. Той грейна. Тогава тя се насочи към опаковката от чипс. Природата беше важна! Младежите освиркваха приятеля ѝ, докато тя се приближи и взе опаковката тогава чу тайнствен шепот: „Ела седни, отпочини си“.

Момичето се огледа. Не видя никой и тръгна към близкото кошче, когато отново чу същия тайнствен шепот: „Ела седни, отпочини си“. Тя отново се огледа, вече се беше смрачило, приятелите ѝ се забавляваха, а в парка нямаше други хора. Пусна боклука в кошчето и все пак реши да седне на пейката, да оправи маратонката си. Разчисти листата и седна върху издялкан надпис, който в тъмното не се четеше: НЕ СЯДАЙ ПО ВРЕМЕ НА САУИН

Младежите продължаваха да се забавляват, но приятеля ѝ я потърси с поглед. Като не я видя. Вдигна телефона и я набра. От слушалката се чу електронен глас: АБОНАТЪТ Е ИЗВЪН ОБХВАТ

Така и не намериха момичето!