Сила

–Хареса ли ти?! Хареса ли ти?! Хареса ти! Ти харесваш истински мъже, който знаят какво искат, почитат ценностите и завета на дедите си! Ние сме силния пол, на теб трябва да ти харесва! Трябва да ви контролираме за да не захождате много-много! Кръвта ще спре, раните ще зараснат, но да знаеш, че съм ти оставил нещо за спомен.

Тя избърса кръвта от разбитата си вежда, оправи презрамките на раздърпаната рокля и успя да се усмихне:

-Толкова ми харесва, че искам да продължим вкъщи – изрече тихо, но достатъчно ясно за да събуди интереса на силния господин.

Той беше толкова горд със себе си, че не усети как взе разстоянието от глухата уличка до апартамента и вече лежеше на меките възглавници напоени с ветеринарна упойка. Хич не усети нежните изпарения на изофлоран, които се носеха във въздуха и го отнесоха във фаза на полубезсъзнание. Тя бавно отвори вратата, а маската закриваше красивото ѝ лице. В ръцете ѝ на бледата светлина проблясваше скалпел, толкова остър, че едрия господин не го заслужаваше. Тя продължи да се усмихва и попита учтиво:

-Сега кажи, къде най-много ти харесва?

—

Уточнение:

Изофлоран: Ветеринарна газ анестезия, без специфичен мирис, която при хората причинява замайване, без загуба на съзнание, хепатоксична.